Като отиваше на тази толкова дългоочаквана среща с малката си приятелка, Томек Вилмовски с радост прие предложението на Хагенбек. По тоя начин щеше да опознае смелите индианци, от които винаги беше се възхищавал толкова много. Бащата на Томек се страхуваше да изпрати буйния си син сам на такава далечна експедиция, затова като опекун с него тръгна най-сърдечният му приятел — боцман Новицки.
Двамата приятели едва от една седмица гостуваха у чичото на Сали, шерифа Алан. На Томек никога не му тежеше опекунството на добродушния моряк. И двамата бяха неспокойни духове, и двамата жадуваха за приключения. Освен това огромният боцман още от момента на пристигането си в ранчото на Алан прекарваше по-голяма част от времето си с хубавата и чаровна Сали, като внимаваше да не й се случи нищо лошо. Също и вярното куче на Томек Динго вероятно знаеше, че малката австралийка е негова стопанка и нито крачка не се отделяше от нея. Затова пък Томек имаше пълна свобода. Още от първите дни започна сам, на кон, да обикаля околността, за да я опознае подробно и да завърже приятелство с индианците от близките резервати.
И сега в прекрасно настроение се приближаваше към целта на своята утринна разходка. Радваше се, че скоро ще види мексиканската земя, с чиято история вече беше запознат от книгите на полския пътешественик Емил Дуниковски8, който бил в Съединените щати и Мексико, впечатленията и приключенията от които после описал.
С всяка минута самотната планина ставаше все по-висока и все повече закриваше хоризонта, забулен с лилава мъгла. Скоро Томек се озова в подножието й. Той откри много лесно тясната пътечка, която водеше до върха, и без да се колебае нито миг, насочи коня си към нея, но щом погледна към земята, дръпна юздите и скочи леко от седлото. Без да изпуща от ръце аркана, привързан към юздите на коня, забеляза следи, оставени по чакълестата пътечка. „Аха, днес някой е минавал оттук преди мене! Мога дори да се обзаложа, че това е бил индианец — разсъждаваше той. — Само червенокожите не подковават конете си. Но какво е търсил толкова рано на самата граница? Дошъл е от север, което означава, че е жител на Съединените щати. Хм, изглежда ми много странно, че е напуснал резервата посред бял ден. Трябва да се махам оттук колкото се може по-скоро.“
Но като започна да обмисля положението си, веднага изостави тая мисъл.
Отстъплението пред самотния, вероятно беззащитен индианец би приличало на страхливост. В никакъв случай той не можеше да допусне това. Та нали не е от страхливите! Какво от това, че в безлюдно място се е натъкнал на индиански следи? А може би това е ковбой, който работи у някой фермер? Може би е търсел изгубен добитък, а върхът на планината е отличен наблюдателен пункт. Освен това Томек разсъди, че ако избягва срещите с индианците, никога няма да изпълни задачата, възложена му от Хагенбек. Шерифът Алан, както всички възрастни хора, сигурно малко преувеличава опасностите, които дебнат на границата. Необходимо е само да бъде предпазлив и всичко ще бъде добре.
Успокоен, Томек заведе коня си сред кактусите. Намери място, обрасло тук-таме с трева, и там завърза мустанга за клона на един чаен храст. После си оправи колана със закачения на него кобур с револвер, за да може лесно да го извади всеки миг, и се върна на пътеката. Без да губи време, той тръгна по следите на неподкования кон. След четиридесет-петдесет крачки следите се отклоняваха от пътеката и се губеха в чаените храсти. Няколко метра по-нататък Томек откри следи от мокасини9.
Томек свирна тихо.
„Моят индианец е направил същото, което сторих аз преди малко. Затова най-напред ще разгледам неговия кон“ — си каза той.
8
Д-р Емил Дуниковски, професор в Лвовския университет, в края на XIX в. предприел научни пътешествия в Съединените щати и Мексико. Кръстосал Съединените щати от изток до запад, бил е в степите, в Скалистите планини, в Ново Мексико и Аризона. Преживял необикновени приключения сред индианците и златотърсачите, а там, където срещнал полски емигранти, разправял им много за далечната им родина. Заедно с поляка Витолд Шишло отишъл далеко в тресавищата на Флорида, населени с индианци-семиноли. Дуниковски пребродил надлъж и нашир Мексико, като навсякъде правел интересни наблюдения. По-късно написал много интересни книги, между които „Мексико и скици от Америка“ и „От Атлантическия океан до Скалистите планини“.