Когато за пръв път шерифът му показа великолепната си кобила, Томек се смая. Кобилата свиваше уши, с разширени ноздри душеше миризмата на чуждия човек и нервно ровеше с копитата си. Без да обръща внимание на предупрежденията на шерифа, Томек смело се приближи до опасното животно. Хвана нежно с лявата си ръка треперещите му ноздри, а с дясната гальовно го замилва по шията. Милувките успокоиха кобилата. Тогава Томек разкопча шпорите и леко скочи върху нея. Тя послушно обиколи корала, а Томек, който яздеше на разседлица, я управляваше само с коленете си, както обикновено правят индианците.
Смаян от виденото, шерифът предложи на момчето да участвува с кобилата в голямото надбягване. Като опитен коневъд на расови коне, той знаеше прекрасно, че добрият жокей може да допринесе много за победата пои състезанието.
Томек не криеше радостта си от това доверие. Всички коневъди търсеха най-добрите ездачи за своите фаворити, а при това кобилата беше любимката на Алан. С чувство за голяма отговорност Томек започна усърдно да се готви за състезанията. Надбягването на десет мили щеше да се състои в открита степ. Затова Томек всеки ден правеше с кобилата все по-дълги разходки.
Десет дни след бягството на Черната светкавица той се отправи с мустанга към самотния връх на самата граница. Вътрешно той отдавна желаеше да се срещне с Черния орел. Не искаше да пита шерифа за него, защото това би могло да породи някакви подозрения в Алан, макар че сега вече не беше сигурно дали шерифът не се досеща за нещо. Защото в оная паметна нощ той е могъл да надникне в чекмеджето на писалището си и да констатира, че ключето от резервния чифт „гривни“ липсва. А ако не подозира нищо, би трябвало повече да се заинтересува по какъв начин пленникът е свалил оковите си. Вместо това чичото на Сали веднага след тая случка се зае с всекидневните си задължения, сякаш се досещаше кой му е скроил тая шега. Сали твърдеше съвсем сигурно, че чичо й отишъл при индианските полицаи едва когато чул вторите гърмежи. При това положение Томек предпочиташе да не разпитва шерифа за Червения орел. Ако младият индианец наистина работи като ковбой при Алан, тогава те рано или късно ще се срещнат при обстоятелства, които няма да будят никакви подозрения.
Кобилата се носеше плавно с развяна от вятъра бяла грива. С изключителна лекота и грациозност тя прескачаше трапищата и бодливите кактуси, израснали тук и там сред храстите цветен чай, който покриваше безкрайната степ с ален килим. Свила малките си, красиво изрязани уши, тя сякаш се упойваше от собствената си бързина.
Момчето се възхищаваше от нейната лекота, интелигентност и издръжливост. Макар че козината й беше мокра от пот, дишането беше почти същото, както при започване на бягането. Томек мислеше вече за надбягването на дълго разстояние през време на предстоящите състезания. И страшно много искаше кобилата на Алан да победи конете на другите фермери.
Още около двеста метра деляха Томек от подножието на възвишението, когато върху една скала видя Червения орел. Наблизо пасеше неговият кон. Младият индианец също видя бялото момче, махна му с ръка няколко пъти, скочи от камъка и изтича насреща му.
Томек стегна поводите. Кобилата наостри уши и спря пред индианеца. Томек се изхлузи от седлото и протегна ръка към младия си приятел. Стиснаха си ръцете.
— Хоуг, колко хубаво, че моят бял брат дойде тук. От няколко дни всяка сутрин чакам моя брат край този връх — каза наваят.
— Аз също исках да видя моя брат, но трябваше да бъда внимателен, за да не събудя подозренията на шерифа Алан — отговори Томек. — Радвам се, че вече не куцаш.
— Не мога още да стъпвам съвсем сигурно с тоя крак, но това е дребна работа — усмихна се индианецът.
— Ще си поговорим за много неща, но най-напред трябва да се погрижа за коня си — каза Томек, като разкопчаваше ремъците му.
Със стиска изскубана трева той грижливо изтри кобилата. В това време младият навай с опитно око на познавач разглеждаше коня.
— Хоуг, моят бял брат има много бърз кон — каза той след малко. Гледах как лети по степта. Той наистина може да се надбягва с вятъра.
— Това е кобилата на шерифа Алан. На предстоящите състезания ще участвувам с нея в надбягването на дълго разстояние — обясни му Томек. — Страшно много искам да победя!
— Конят ти е отличен и бърз, но задачата ти няма да бъде лесна. В това надбягване ще участвуват най-добрите коне от цялата околност и ще вземат участие мексикански фермери, а между тях ще бъде и дон Педро. Той има отлични коне — каза Червения орел.