Томек с обичайното си безгрижие бързо се отърси от неприятното впечатление. Та нали не той е виновникът за тежката участ на индианците. Той от цялото си сърце им желаеше да получат поне част от своята земя и свобода. Затова нека танецът на духа прогонва съня от очите на янките, Томек и неговите приятели обаче няма защо да се страхуват от каквото и да било. След няколко седмици ще се върнат в Англия и ще оставят американския континент и неговите жители на собствената им участ.
Като размишляваше така, той се усмихна на себе си. Струваше му се, че съвсем ненужно беше мислил за привидения. Та нали неговите лични работи се подреждаха най-благоприятно… Ще се запознае с интересни индиански вождове. С помощта на Червения орел ще събере група индианци за Европа и скоро след състезанията ще се върне заедно с тях при баща си.
— А кога можем да отидем в резервата? — попита той.
— Утре ще чакам моя бял брат при високите тополи край потока, близо до ранчото — отговори индианецът.
— А по какво време ще заваря там моя брат? — продължаваше да пита Томек.
— Ще бъда при потока през време на сутрешния водопой на добитъка.
— Значи, към шест часа сутринта. Добре, непременно ще дойда.
VII
В резервата на апахите мескалеро
Червения орел удържа думата си. На другия ден към осем часа сутринта двете момчета бяха вече при постройките на агенцията на резервата на апахите Мескалеро. Тук преди няколко дена шерифът Алан бе търсил безрезултатно избягалия пленник. Томек беше толкова любопитен да види тия прочути апахи и наваи, че почти съвсем забрави за Черната светкавица.
Червения орел заведе Томек при агента, който управляваше резервата, защото без негово разрешение не беше позволено белите да влизат в индианска територия. Това се случи тъкмо в момента, когато разпределяха продуктите. По взаимна спогодба правителството на Съединените щати беше задължено да оказва помощ във вид на храна и дрехи на индианците, които живеят в резерватите. Трябва да се отбележи, че запасите често идвали нередовно или в недостатъчно количество. Освен това някои нечестни агенти вършели злоупотреби и лишавали индианците от дажбите, които им се полагали.
Тоя ден правителственият агент, който завеждаше резервата на апахите Мескалеро, имаше големи главоболия, транспортът с храна пак се беше оказал недостатъчен, а в това време Мескалеро умирали от глад. Скалистата неплодородна земя на резервата не можеше да се обработва, нито пък да се отглежда добитък в по-голям мащаб. Агентът сам разпределяше скромните запаси, като контролираше внимателно индианската стража да не злоупотреби нещо. Гладните индианци проявяваха лесно неприязън. Това беше още по-опасно и затова, че част от Мескалеро уж помагала на авантюриста Черната светкавица.
Агентът тъкмо разпределяше хранителните дажби, когато Томек се обърна към него с молба да му разреши да влезе в резервата и да го разгледа. За щастие така се случи, че тъкмо тогава в агенцията получаваше своята дажба един от старейшините на племето. Благодарение на неговото съгласие, след обясненията на Червения орел, агентът не прави трудности на госта на шерифа Алан.
Едва-що Томек влезе в резервата и веднага се убеди колко малко е знаел досега за обичаите и живота на индианците. Защото много европейци са си съставили погрешно мнение за облеклото и жилищата на коренните жители на Северна Америка. За дрехи, носени масово от индианците, се смятат дългите, украсени с мъниста панталони, които покриват целите крака и корем; риза, мокасини и хвърлящата се в очи военна шапка, украсена с орлови пера. Томек също мислеше, че индианците живеят само в палатки, които е прието да се наричат вигвами.
Като видя първата характеристична конусообразна индианска палатка, той веднага спря коня си, за да разгледа цветните рисунки върху нейния покрив от бизонови кожи. Тия рисунки изобразяваха гонитба на вапити18.
— Не знаех, че вигвамите са толкова хубаво украсявани — заяви Томек. — Представях си ги като обикновени палатки. Но сега виждам, че направата на вигвама изисква голямо умение.
— А защо моят бял брат нарича „типи“ вигвам? — учуди се Червения орел и веднага добави: — Много бели не различават вигвама от типи. Това, което на ваш език значи палатка, ние го наричаме типи, название, което сме приели от индианците дакота. А знаеш ли, че със създаването на типи е свързана интересна легенда?