Затварянето в резервати донесло на апахите и наваите глад и невероятна мизерия, затова от време на време сред тях избухвали размирици, въстания и бунтове.
И когато сега разглеждаше резервата, Томек видя неговото плачевно състояние. Апахите както по-рано живееха предимно в куполообразни колиби, а наваите имаха подобни на вид къщички, които наричаха хоган. Такава къщичка се изгражда от разположени в шестоъгълник стени от хоризонтално наредени греди, върху които се слагат дебели дървета по такъв начин, че в средата се оставя отвор, през който да излиза димът. Така приготвеният скелет се обшива с плет и дебел пласт адоба, тоест сушени на слънцето тухли. Някои наваи ограничават летните си жилища до една права стена, която ги пази от вятъра и е покрита с трева или изградена от тухли. Само малцина, а именно старейшините на племето, притежаваха оригинални типи, покрити както някога с отлично обработени бизонови кожи.
Живият инвентар на жителите на резервата беше много беден. Малко рогат добитък и овци пасяха оскъдната трева. По-добре обаче изглеждаше малкият табун от мустанги. Конете, както обясняваше Червения орел, бяха гордостта на племето. Веднага се хвърляше в очи, че някогашните воини най-много се грижат за своите породисти коне.
Когато Томек се нагледа до насита на колибите, на мъжете, които се излежаваха лениво на сянка, на жените, които вършеха цялата работа в домакинството, Червения орел го заведе в най-представителното типи на резервата. Томек веднага се досети, че това е палатката на вожда. Тя беше много по-голяма от другите, а на покрива й се развяваше знамето на Съединените щати.
По средата на типито гореше огън, ограден с камъни. В окачени над него котли се вареше месо. Под покрива на палатката се издигаха сиви облачета дим и пара. Върху дървени полици бяха наредени малко на брой глинени съдове, огнестрелно оръжие, торби с патрони, лъкове и колчани с перести стрели, кръгли кожени щитове и томахавки. Не липсваха и островърхи копия с различна дължина, конска амуниция и много други предмети.
Върху постлани на земята бизонови и еленови кожи и пъстри черги седяха старейшините на племето. Малко по-настрана имаше триножник, на който беше окачена торбичка с билки и лула; военна украса за глава, богато украсена с орлови пера, и връзка човешки скалпове. До триножника Томек видя върховния вожд Дългите очи, наричан така поради бинокъла, който притежаваше.
При вида на човешките скалпове Томек се смути, но в тоя момент вождът Дългите очи стана и протегна важно дясната си ръка към него. След това Томек се ръкува с останалите индианци: Стария бизон, Счупената томахавка и Хитрата лисица. Те седяха в полукръг и бяха обърнати с лице към входа на типито, от дясната страна на вожда. Дългите очи покани Томек да седне от лявата му страна и с това искаше да подчертае, че той е мил гост. До Томек седна скромно Червения орел. Томек не се учуди на това — помнеше думите на младия си приятел, който беше му казал, че е още много млад, за да разговаря със старейшините на племето.
След дълго мълчание вождът Дългите очи се обади:
— Старейшините от нашето племе желаят да завържат приятелство с младия бял брат, който за един ден извърши два подвига. Малцина бойци биха могли да направят това.
Томек се изкашля, засрамен от похвалата на стария вожд, и отговори:
— Не зная за какви подвизи говори вождът Дългите очи.
— Моят бял брат притежава скромността на войн, свикнал с необикновени подвизи. А това е голямо качество — отговори сериозно Дългите очи. — Все по-рядко се срещат хора — смели и благородни едновременно. Затова ще припомня подвизите на моя бял брат. Първо, моят бял брат беше извикан от Червения орел на борба на живот и смърт. Нашият бял брат води борбата, без да употреби оръжие, макар че имаше пълно право за това и с голи ръце победи противника си. Това му прави по-голяма чест, отколкото ако беше убил противника си.22 Второ, моят брат помогна на голям вожд и боец да избяга от пленничество, което за него би означавало позорна смърт. Великият баща от Вашингтон награждава войниците си за техните подвизи с лъскави кръгчета, които белите наричат ордени. Индианците обаче имат друг обичай за награждаване на заслужилите воини. У нас отличието за заслуга е украсата, която се носи на главата. За всяка необикновена постъпка съветът на старейшините има право да признае коуп или отличие, както се казва в езика на белите, във формата на орлово перо. Орелът е най-голямата птица и проявява необикновена сила през време на борба, затова красивите му пера са за индианците това, което са ордените за белите. Моят бял брат е заслужил почетно отличие. За убиване и скалпиране на врага би получил едно коуп, но за побеждаването на противника с голи ръце, както и за показаната смелост и благородство, трябва да получи два коупа. Съгласен ли е съветът на старейшините на племето с моето предложение?
22
По обичая на индианците надвиваното на врага с голи ръце е носело на победителя най-голяма чест, защото изисква голяма смелост и бойно умение.