Индианците един след друг даваха своето съгласие, като хвалеха мъжеството на младия бял брат. Само Червения орел не взе думата, защото участвуваше като свидетел, който е присъствувал при извършените от Томек необикновени подвизи.
Когато всички казаха своето мнение, вождът Дългите очи продължи:
— Съветът на старейшините на племето признава на моя брат две пера. Остава вторият голям подвиг. За голямата и безкористна помощ, която е оказал на големия и заслужил вожд Черната светкавица, предлагам да бъдат признати на моя бял брат още три пера. Нека сега моите червени братя кажат какво мислят по това.
Вождовете отново признаха единодушно на Томек правото да носи още три пера, а вождът Дългите очи заяви, че притежаването на пет коупа поставя Томек в редовете на заслужилите бойци.
След това беше извършен тържествен обред — изпушването лулата на мира и дружбата.
Пушенето на лулата за индианците е предимно религиозна церемония, извършвана само при тържествени случаи. Индианците пушат лула, за да омилостивят унищожителните сили на природата, за да се запазят от неприятеля или да предразположат свръхестествените сили, в които вярват, за всички свои важни начинания. Най-известни били лулите, наричани „медцин пайп“23, за пропъждане на болести, а през време на война за осигуряване на победата.
Други лули или чибуци според вярванията на индианците притежават свещена сила. Наричат ги калумети24. Калуметите се пушат при сключване на мирни договори и оттук се е създало названието „лулата на мира“. Идването на пратеник с калумет през време на военни действия означавало желание за примирие, а самият калумет бил за него пропуск, който му осигурявал неприкосновеността на пратеник. Пушенето на калумети играело също важна роля през време на адаптационните тържества, с други думи, когато в племето бил приеман чужденец.
Томек познаваше прекрасно важността на церемонията с пушенето на лулата на мира. А самото предложение, направено на момчето, имаше необикновено значение, затова той с най-голямо внимание и вълнение наблюдаваше всички действия, извършвани от вожда.
В това време Дългите очи свали от триножника дългата, украсена с ресни торбичка, от която извади калумет; от същата торбичка извади и стиска киникиник, тоест смес от стрити тютюневи листа и кора от червена върба, напоени с животинска мазнина, която улеснява процеса на изгарянето. С тая смес той напълни лулата, натъпка я добре и я запали с въгленче, извадено от огнището.
Дългите очи пръв започна церемонията с пушенето на лулата на мира. Той сложи края на лулата в устата си, всмукна дим и го изпусна нагоре, като насочи чибука към небето в знак на молитва към добрите духове и предшественици. После, като изпусна дима, той обърна чибука към земята и четирите посоки на света — към четирите вятъра. След всичко това подаде лулата на индианеца, седнал от дясната му страна, и той повтори церемонията по същия начин. Лулата се подаваше подред, докато стигна до последния войн от дясната страна на вожда. И отново се върна по същия път при Дългите очи, който я подаде на Томек. Белият герой тържествено подражаваше на индианците и ужасно се изпоти, като се мъчеше да не се задави от лютивия дим. С облекчение подаде лулата на Червения орел. Младите индианци не пушеха тютюн, за да не притъпят обонянието си, но тоя път Червения орел я взе, а после я предаде обратно на Томек, който я върна на вожда. По-късно Томек научи, че през време на тържествената церемония лулата никога не може да бъде подадена направо на участник в нея, който седеше от другата страна на отвора на типито, защото по тоя начин индианците имитирали въображаемия от тях път на слънцето, а освен това вярвали, че ако лулата мине отвора на вратата, може да предизвика „изпаряване“ на току-що завързаната дружба.