— Изпушихме лулата на мира по стар индиански обичай. Сега вече ти си наш брат. Нашите типита и вигвами са отворени за тебе и ако пожелаеш, можеш да живееш с нас. Всичко, което притежаваме, е твое, както е наше — заяви вождът Дългите очи.
Без никакво поръчение две млади индианки сложиха пред мъжете паница с варено месо, над което се виеше пара, паничка с костен мозък, считан за особен деликатес, и чиния с дълги тънки парченца сушено месо. Всички почнаха да ядат мълчаливо, като си служеха с лъжици, направени от волски рога. Когато свършиха, индианките подадоха малки глинени лулички с тютюн. Томек отново се давеше, но тоя път пушенето му вървеше с по-голяма лекота.
Започнаха разговор. Всеки индианец разказваше някакво интересно приключение из ловния живот или войната. Томек, за да не остане по-назад, образно описа лова на диви животни, като подчертаваше безстрашието на своите приятели. С това той спечели уважението на индианците, които не обичаха младите да се хвалят сами.
Когато гостите на вожда започнаха да напущат дискретно палатката, Томек използува случая и попита:
— Кажи ми, вожде, наистина ли имам право да нося пет орлови пера?
— Да, защото съветът на старейшините на племето призна на белия брат толкова коупа — потвърди Дългите очи. — Според някогашните обичаи отличеният боец сам би трябвало да застреля орел, за да се снабди с пера, но ако моят брат желае, ние имаме в резервата ловец, който отглежда тия птици. Той ще даде пет пера на моя брат.
— Предпочитам сам да застрелям орел, но не зная дали ще мога да го намеря — отговори Томек.
— Куршумът би повредил перата, а освен това птицата, застреляна във въздуха, може да падне в непроходимо място. Орлите живеят в планините. Ако моят брат желае да се сдобие сам с пера, тогава Червения орел ще бъде негов водач и ще го научи как ловим тия птици.
— А Червения орел съгласен ли е?
— Да, можем да отидем на лов, когато моят брат поиска — увери го младият навай.
— Щом като е така, след три дни ще тръгнем на малка експедиция — реши Томек. — А сега трябва вече да се връщам в ранчото, за да не тревожа моя опекун с дългото си отсъствие.
— Моят бял брат най-добре знае какво трябва да прави — намеси се Дългите очи. — А къде оставихте вашите мустанги?
— Пуснахме ги в корала — отговори бързо Червения орел.
— Тогава нека младият червен брат ги докара тук — каза вождът Дългите очи.
Червения орел бързо излезе от типито, а вождът каза с тих глас:
— Моят бял брат извърши необикновен подвиг, поради което много червенокожи бойци станаха негови братя. Най-голям твой приятел обаче е великият вожд на индианците от различни племена, Черната светкавица. От него трябва да предам на моя бял брат няколко думи.
Силно заинтересован от необикновеното положение, Томек напрегнато гледаше вожда Дългите очи, който продължаваше с тих глас:
— Ако моят брат някога има нужда от приятелска помощ, нека отиде в Планината на знаците и даде сигнал. Тогава там ще дойде човек, на когото младият бял брат може да разчита при всички обстоятелства.
— Странно звучат думите ти, велики вожде — прошепна Томек развълнуван. — Но аз не зная къде се намира Планината на знаците, нито зная как се дават сигнали. Не зная също кой би дошъл на моя призив.
— Мога да те уверя, че ще дойде приятел и силен съюзник. Червения орел ще ти покаже Планината на знаците и начина, по който се дават сигнали. Затова той ще получи от мене съответно поръчение. Когато имаш нужда от помощ, намери само Червения орел. Обикновено белите имат дълги езици, затова нека моят бял брат да запази тия думи само за себе си.
В тоя момент докараха конете. Дългите очи излезе с Томек пред палатката. Когато момчето яхна коня си, вождът се наведе над него и прошепна многозначително:
— Нека белият брат помни добре думите ми и да пази тайната. Никой не трябва да знае съдържанието на нашия разговор.
— Вождът Дългите очи може да разчита на мене — увери го Томек.
VIII
Лов на орли
На югоизток границата между Съединените щати и Мексико върви по течението на капризната Рио Гранде25, която извира от Скалистите планини, а се влива в Мексиканския залив. Рио Гранде отделя като огромна естествена дъга Мексико от Тексас, който се намира в Съединените щати. От градчето Ел Пасо на запад между тия държави минава само линеарна граница. В югозападната част на Ново Мексико граничната линия на две места се чупи под прав ъгъл. Тук се простира платото Сиера Мадре, оградено на изток от клисурата на Рио Гранде, на северозапад от Колорадските възвишения, а на запад от планините Пелончило и веригата Гваделупе, която се съединява с мексиканските планини Сиера Мадре.