Стръмните склонове бяха обрасли с юкови гори. Оригиналните, но грозни зелени дръвчета напомняха на Томек метли, забодени с дръжките в земята.
Червения орел с вдигната нагоре глава търсеше орли и смело се впусна в дивите разклонения на каньона, ограден с островърхи скали. Надвечер те се изкачиха на малко по-полегат планински скат, където се спряха да нощуват на малка полянка, обрасла с юкови дървета и кактуси.
Момчетата пуснаха мустангите на поляната със спънати предни крака, а после опънаха палатка и запалиха огън. Приготвянето на храната не им отне много време. Ядоха мълчаливо, уморени от целодневния път.
Томек беше страшно любопитен да види по какъв начин индианците ловят орли. Надяваше се, че след вечерята неговият другар ще му разкаже как смята да им устрои клопка. Но наваят не беше настроен за разговор. Щом измиха съдовете, той веднага се уви с дебелото одеяло и легна край огъня.
Томек умираше за вечерни лагерни разговори, затова, недоволен от мълчанието на индианеца, се обади:
— Не смяташ ли, че трябва да уговорим плана за лова? Още не е толкова късно, ще можем да си починем до зори.
— Сега не трябва да говорим за лова на орлите — полугласно отговори наваят. — Тук наблизо се намира тяхното гнездо. Ако случайно чуят разговора ни, после няма да можем да се доближим до тях. Почини си добре. Утре ни чака много тежък ден.
След този отказ Томек се вмъкна в палатката. Колко по-приятни другари за път му се сториха сега африканските негри! Те можеха да разговарят цяла нощ, въпреки че не бяха по-малко суеверни от индианците. Омърлушен, Томек легна на одеялото си, но не можа да заспи. Започна да си мисли дали нямаше да бъде по-добре, ако беше отишъл с боцмана и шерифа на лов за ягуара. Но веднага се сети за истинския смисъл на тая експедиция. Не беше малко отличие да му се признае правото да носи пет орлови пера. Дори Червения орел досега беше придобил само три пера. Освен това чакаше го и тържествена церемония, на която щеше да получи специалната почетна украса за глава, за която почти всеки индианец беше готов да даде живота си.
Вече в по-добро настроение, той започна да мисли за лова на орлите и накрая заспа.
Слънцето едва-що погали с първите си лъчи скалните върхове, когато момчетата скочиха на крак. Червения орел току поглеждаше към безоблачното небе да не би случайно да съзре във висините царя на птиците. Бяха прибрали вече всичко, когато индианецът замръзна на мястото с вдигната глава. Томек машинално също отправи поглед нагоре.
Между скалните стени, върху светлия фон на небето, ясно се очерта тъмен силует, който бавно се извисяваше в небесата.
За момент Томек се поддаде на зрителна измама. Мина му през ума, че това са братята Уилбур и Орвил Вриг, които през 1903 година бяха извършили в Северна Каролина първия сполучлив полет с моторен самолет и сега отново правят някакви опити. Но скоро той се опомни; върху фона на небето се появи друг силует на птица, която плуваше бавно. Струваше му се, че широко отворените криле не извършват ни най-малко движение.
Понякога птиците увисваха във въздуха, сякаш търсеха в скалните пукнатини плячка, и отново бавно и величествено се извисяваха.
— Орлите обикалят своите места за лов — прошепна индианецът с благоговение. — Всяка сутрин правят все същото. Нищо не може да избегне от проницателния им поглед.
Настроението на суеверния индианец се предаде и на Томек. Когато се извисяваха нагоре, огромните птици наистина будеха възхита и страх. Та нали красотата, силата и прекрасният вид на летящия орел са накарали мнозина владетели на войнствени народи да го поставят в държавния си герб! Томек помисли за отечеството си, а после се сети, че скален орел се намира и в герба на Съединените щати.
Бързооките, зорки орли навярно бяха забелязали момчетата на поляната и техните коне, защото изведнъж свиха криле и се стрелнаха към земята. След това опасаха широки кръгове над поляната, но веднага отново се извисиха бавно на юг.
— Видяха ни и сега ще бъдат много предпазливи — прошепна Червения орел.
Томек беше се освободил вече от настроението, предизвикано от държанието на индианеца. Той го погледна с искрящи очи и каза:
— Орлите са само лакоми, опасни птици. Не разбират човешката реч и не притежават свръхестествена сила. Затова орелът, при все че с успех атакува не само птици, но дори сърни и вълци, няма да се осмели да ни нападне. Освен това, само когато лети или когато е кацнал, той изглежда красив и величествен. Когато върви по земята е толкова несръчен, че от сърце можеш да се посмееш. Орелът, тоя опасен кръвожаден разбойник, често се смята за олицетворение на отвратителна кръвожадност. Всъщност орелът е тоя, който обича кръв, храни се с жива плячка, но яде също и мърша, докато лешоядът не убива, а по начало яде само мърша и затова той е полезен на човека. Но да оставим това настрана, кажи ми сега по какъв начин ще устроим клопка на орлите. Тоя лов започва да ми харесва.