След десетина-петнайсет неуспешни атаки бикът започна да бяга по-бавно. Ездачът и бикът обикаляха в широк кръг арената, като стигаха чак до оградата й. Умореният и объркан бик престана да атакува. Бягаше тежко, като поглеждаше изкосо с кръвясалите си очи ездача, който атакуваше все по-смело. От време на време той насочваше криворогата си глава встрани и се опитваше да достигне корема на коня, но той отскачаше ловко и отново се връщаше.
Стотици зрители е най-голямо напрежение наблюдаваха ковбоя, който вече съвсем ясно се готвеше за окончателно решаване на борбата.
— Гледайте, гледайте! Ей сега ще хване бика за рогата! Вижте, вече се навежда! — извика шерифът Алан. — Добре се оправя с тоя огромен бик. Обзалагам се, че тоя смелчага е решил да завърши борбата пред самата трибуна, за да засрами аризонците със своята сръчност и сила.
Разгорещеният от гонитбата състезател все повече се навеждаше към врата на коня, а когато стигнаха точно пред главната трибуна, зрителите мълчаливо станаха от местата си, обхванати от огромно напрежение.
Ковбоят не излъга очакванията им. Конят със светкавичен скок се озова отстрани на бика, ездачът извади краката си от стремената, наведе се над бика, хвана го с двете си ръце за рогата, плъзна се върху гърба му и го стисна с краката си като в клещи. Бикът започна да рита и да скача като побеснял. Конят отскочи настрана, за да избегне острите му копита. Ковбоят дръпна бика за рогата и успя да извие малко мощния му врат…
Възторжени крясъци огласиха арената…
Изведнъж стана нещо неочаквано. Бикът, сякаш за да се подиграе с човека, който извиваше врата му, се обърна към пуснатия отзад кон без ездач, прободе го в хълбока с рогата си, събори го на земята, смачка го и като се наведе напред, изхвърли смелчагата от гърба си. И само с един удар на главата си повали ковбоя в безсъзнание.
Възторжените викове се замениха с общ вик на ужас. Разяреното животно изведнъж се почувствува на върха на силата си. Закривените рога поеха ковбоя като с вила и го подхвърлиха нагоре. Изгубилият съзнание състезател рухна тежко на земята. Бикът отново се насочи към него… На арената възцари поразителна тишина…
Внезапно светлокос мъж прескочи през бариерата на главната трибуна. Той светкавично прегради пътя на бика и преди още побеснялото животно да успее да забие смъртоносните си рога в тялото на безчувствения ковбой, стовари големия си жилест юмрук върху рунтавата му глава между кръвясалите очи. Разяреният бик спря зашеметен, падна на предните си крака, претърколи се на земята, стана, но в тоя момент огромният боцман за втори път стовари юмрука си между очите му. Бикът изрева и приклекна. Тогава морякът го хвана за рогата и с едно силно движение изкриви врата му и го повали на земята.
Няколко ковбои и индианци притичаха с ласа от ремъци в ръце. Свързаха краката на бика и едва сега боцманът пусна рогата на животното. Опря се тежко на лакти о неговото тяло, после стана и бавно започна да изправя гръб.
Учудени и възхитени от почти свръхчовешката сила на боцмана, зрителите продължаваха да стоят като вцепенени, а в това време морякът преодоля изнемощяването си и най-спокойно започна да изтупва панталоните си от праха.
Това просто и естествено движение възвърна зрителите към действителността. Разнесе се оглушителен вик. Под натиска на тълпата бариерите, които ограждаха арената, рухнаха. Възторжените и ентусиазирани зрители се спуснаха към боцмана — едни стискаха мазолестите му ръце и го целуваха. Други искаха да докоснат поне с ръка такъв атлет. Боцманът не разбра как се намери отново в ложата сред своите приятели. Заможните фермери, както и техните огненооки сеньори и сеньорити30 бяха забравили за своята важност. Всеки искаше да види отблизо необикновения атлет и с някакъв подарък да увековечи неговия подвиг. Отначало амбициозният варшавянин не искаше да приеме нищо, но Алан му прошепна, че американците имат обичай да даряват своите герои. Нашият великан седеше уж силно сконфузен, но с готовност даваше бузите си на красивите сеньорити, които го обсипваха с целувки.