Това се случи в деня преди конните състезания, но боцманът и приятелите му се върнаха доста късно в палатката си. Поканени от Алан и няколко фермери от Ново Мексико на гуляй в чест на боцмана, те се забавляваха до късна вечер. Само госпожа Алан и Сали се прибраха малко по-рано. Героят на вечерта беше боцманът.
Фермерите от неспокойния пограничен пояс слушаха с интерес разказите за необикновени случки. Боцманът словоохотливо разправяше по-интересните си преживелици, а Томек внимателно слушаше, да не би да изпусне нещо от приключенията на другаря си, които досега не знаеше. Всички събрани все още не можеха да дойдат на себе си от преживяното тая вечер. Отново всички хвалеха смелостта и силата на моряка, който бе спасил от неизбежна смърт злощастния ковбой, смятан за най-силния мъж в Ново Мексико. През време на разговора една дама попита боцмана дали досега е срещал достоен противник.
Боцманът помисли малко и накрая каза:
— Да си кажа правата, досега никой не е могъл да се справи с мене. Другарите ми моряци не се захващаха с мене освен по няколко души заедно. Но пък обичаха да насъскват непознати срещу мене и се хващаха на бас, за да спечелят по някоя и друга бутилка ром. Но веднъж насмалко не платиха сами черпнята.
— Разкажете ни, моля ви се, за това!
— О, тук няма нищо необикновено, мила госпожо! Не си струва дори да говоря за това — бранеше се боцманът.
Но понеже всички много настояваха, той се покашля и започна да разказва:
— Това се случи в една кръчма а Буенос Айрес, в Аржентина. С другарите си моряци загубихме всичко на карти и не беше ни останала нито стотинка дори за една чашка, преди да отплуваме; затова другарите ми по стар навик започнаха да възхваляват силата, ми. Тогава аржентинците ме изгледаха внимателно и заявиха, че макар да съм действително мускулест, няма да мога да се оправя с един техен познат мулат, който така можел да стисне ръката, че пръстите ти ще се изпотрошат и ще потече кръв. Моите другари им се изсмяха, защото наистина досега винаги съм успявал да завра в миша дупка разни там здравеняци. Аржентинците се нервираха и се хванаха на бас с нас. Няколко души от тях веднага отидоха в града да търсят мулата. След един час го доведоха и тогава започнахме да губим самоувереност. Мулатът беше най-малко половин глава по-висок от мене. Когато влизаше в кръчмата, обръщаше се настрана, за да мине през тясната врата. Най-напред ми се дощя да се изсмея, защото другарите ми бяха вече се хванали на бас, без да имат пукната пара в джоба си, но после ми стана жално за тях — та нали всички бяхме от един параход. Мулатът ме погледна през рамо, изсмя се подигравателно и ме попита: „И ти ли се обзаложи?“ Почесах се по кратуната, защото в джоба си нямах пукната пара, а в това време аржентинците избухнаха в смях.
Боцманът млъкна. Алан бързо напълни чашата, която стоеше пред него. Боцманът си накваси устата и продължи:
— Засрамих се, защото само аз бях поляк в цялата компания. Моите другари се почувствуваха неудобно. Аржентинците разбраха, че загубихме самоувереността си, добиха кураж и започнаха да викат: „Залагаме едно срещу десет за нашия мулат.“ Понеже не исках да засрамя другарите си и своята нация, приех баса. Подкрепих се само с една водна чаша истинска ямайка, а после стиснах бронзовата лапа. Мулатът имаше меки кости. След най-много две минути той клекна пред мене и веднага от пръстите му бликна кръв. С топлата си ръчичка ни тръсна цяла стотарка. Моите другари също напълниха джобовете си с „хартийки“, а след това гуляхме чак до отплуването на парахода.
Разказите биха продължили още дълго, ако здравият разум на Алан не напомни, че на следващия ден е родеото.
Всички започнаха бързо да се разотиват по квартирите, а нашите приятели и шерифът се върнаха на почивка в палатките си извън града.
X
Надбягването на десет мили
Сали неспокойно гледаше стартовото поле. Непрекъснато прииждаха нови ездачи, които щяха да участвуват в надбягването на десет мили, а чичо й Алан и Томек още ги нямаше. Нима на кобилата беше се случило нещо лошо пред самото състезание?
Тоя ден арената бе добила малко по-друг вид, отколкото при другите състезания. В средата й на земята беше теглена широка бяла линия. Оттук конете щяха да започнат дългото състезание по трасе, което водеше в откритата степ извън игрището. На разстояние пет мили от трибуната пъстри знаменца бележеха пътя, по който щеше да стане състезанието, и чертаеха широк полукръг обратно към игрището. По тоя начин цялото разстояние възлизаше кръгло на десет мили. На всяка половин миля бяха поставени контролни постове, които щяха да отбелязват номерата на конете.