— Томи, наведи се малко към мене — му прошепна тя, като се повдигна на пръсти, а когато ухото на Томек докосна нейната уста, тя добави: — През време на състезанието непрекъснато ще стискам палци, за да ти върви. Как мислиш, това ще ти помогне ли поне малко?
— Непременно ще ми помогне, мила Сали — отговори Томек и за най-голяма радост на своята малка приятелка стисна дребната й ръка.
Изведнъж Томек забеляза Червения орел, който му правеше някакви тайнствени знаци. Извини се на приятелите си и отиде при навая. Той, след като се увери, че никой не ги слуша, му прошепна:
— Вождовете на нашето племе ме изпратиха при моя бял брат с известно поръчение.
— Кои вождове те изпратиха? — попита го Томек.
— Счупената томахавка и Хитрата лисица. Моят брат не ги е забелязал, защото стоят от другата страна на плаца, между нашите.
— А какво поръчение ми носи Червения орел?
— Ще повторя точно думите на вожда Хитрата лисица. Преди малко ме повика при себе си и ми каза: „Нека Червения орел намери Малкия вожд и му каже, че фактически в състезанието ще участвува само един кон на дон Педро. Останалите имат за задача да блокират по-опасните състезатели.“
— О, по дяволите! Тая новина е наистина много неприятна — разтревожи се Томек.
— Нека моят брат слуша внимателно по-нататък — прекъсна го Червения орел. — Хитрата лисица съветва Малкия вожд през първите пет мили да не се отделя от групата на индианските ездачи, които участвуват в състезанието.
— Добре, а какво трябва да правя след това? — бързо попита Томек. — Нима хората на дон Педро ще променят тактиката си?
— Когато моят бял брат види голямото знаме, което се развява на завоя, сам ще разбере защо Хитрата лисица го кара да бъде в групата на индианците.
— Ще направя така, както ме съветва Хитрата лисица, но не разбирам нищо от всичко това.
— Вождът Хитрата лисица добре съветва — горещо го уверяваше Червения орел.
— Благодаря за предупреждението и приятелския съвет — отговори Томек. — А сега трябва да отида при моя бегач, защото конете вече се готвят за старт.
Разтревожен от думите на Червения орел, Томек изтича бързо при приятелите си.
— Какъв заговор правиш с тоя млад индианец? — посрещна го шеговито боцманът. — Вече е време да се качваш на коня си.
Сали беше твърде наблюдателна, за да не забележи тревогата, изписана върху лицето на приятеля й.
— Томи, Червения орел сигурно ти е Казал нещо тревожно — прошепна му тя.
— Права си отвърна Томек тихо. — Моля те, стискай здраво палци.
— Ще стискам, Томек, ще стискам!
— Хайде, момчето ми, време ти е вече — извика шерифът. — Конете отиват на старта.
Всички подред изпратиха сърдечно Томек.
Без много да се бави, момчето яхна кобилата. Двама индианци я заведоха на старта, като я държаха за поводите под муцуната. Когато бяха само на няколко метра от бялата линия, индианецът, който вървеше от дясната страна, се обади:
— Моят бял брат знае, че съм отгледал тая кобила още от малко жребче. Тя е обяздена по индиански. Не може да понася удари от камшик, нито пък шпори. Когато моят бял брат пожелае да накара кобилата да направи по-голямо усилие, нека докосне с ръка врата й и да извика на индиански „Нил’ши“, което на езика на белите означава „вятър“. При такова обръщение Нил’ши става истински степен вятър.
— Благодаря ти, ще помня. Но аз никога не бих могъл да ударя с камшик или шпори такъв благороден кон — отвърна момчето.
След малко Томек беше вече сред състезателите, които се подредиха по бялата линия. Нил’ши играеше неспокойно на задните си крака и тръскаше хубавата си бяла глава.
Някои момчета в семейството си или сред приятели се представят за големи юнаци и се преструват на весели и доволни, но когато попаднат в чужда или неприязнено настроена към тях среда, веднага стават безпомощни и страхливи. Томек не беше от тоя тип момчета. Още от най-ранна възраст той трябваше да се справя с най-различни обстоятелства. Затова беше придобил бърза ориентация и съобразителност, които толкова често липсват на младежите. И сега, едва се бе разделил със своите приятели, и започна да разглежда състезателите около себе си. Вождът Хитрата лисица го съветваше в началото на надбягването да не се отдалечава от групата на индианските състезатели. Томек не пренебрегна съвета на опитния вожд, въпреки че не можеше да разбере неговия смисъл. Вятър се дразнеше при вида на чуждите хора и коне — приклякваше, опитваше се да се изправя на задните си крака, а Томек сякаш не можеше да се справи с нея и се оглеждаше нерешително. Това обаче беше много сполучлива маневра, защото той незабелязано направляваше коня с краката си. По такъв начин успя да се отдалечи от петимата жокеи на дон Педро и да се доближи до индианските мустанги.