На шерифа Алан и на Томек се падна честта да обиколят арената с коня победител. На шията на Нил’ши имаше лента с надпис. Кобилата разтърсваше глава, като чуваше бурните брава и викове, дърпаше се встрани и подритваше. Това беше най-добрият довод, че след уморителното бягане вече си е починала.
Пред самата трибуна организационният комитет щеше да връчва наградите на победителите.
В момента, когато шерифът и наваят получаваха парите, при тях дойде дон Педро. Мексиканецът се спря на три-четири крачки пред групичката на нашите приятели, които още веднъж честитиха на шерифа голямата печалба, изгледа надменно радостния Алан и попита:
— Сеньор32 Алан, колко искаш за коня?
— Конят не е за продаване, сеньор дон Педро — отвърна му кротко.
— Всички знаят, че притежавам в тоя пограничен пояс най-бързите коне. Конят, който победи моя, трябва да се намира само в моето стадо — сърдито каза дон Педро. — Ще заплатя двойна цена на тая, която кажете.
— Дори и десетократно да ми предложите, не мога да продам кобилата, защото не е вече моя собственост — подарявам я на тая млада дама — отговори шерифът, като посочи с ръка към Сали.
Дон Педро погледна презрително момиченцето, което беше се зачервило от вълнение.
— Нека бъде така, но аз мога да откупя кобилата и от тая хлапачка. В моето ранчо имам прислужница за чистене на обуща, която е истинска индианска княгиня — каза небрежно мексиканецът.
Но преди още изненаданите от обидата мъже да успеят да реагират, Томек отиде при дон Педро.
— В моята родина мъжете се отнасят с уважение към жените без оглед на тяхната възраст — каза той с възмущение в гласа си. — Вие сте не само груб чувал с пари, но коварен човек, който е поръчал на жокеите си да не се държат както трябва през време на състезанията. „Какъвто е господарят, такъв е и слугата!“ Вашият жокей ме удари два пъти с камшика си, а сега вие пък обиждате моята приятелка. Ето моя отговор.
Като каза това, той удари двукратно с камшика си по лицето почервенелия от гняв мексиканец. С две кървави следи от бича дон Педро се спусна към момчето, но в тоя миг лапата на боцмана се стовари върху рамото му. Морякът без ни най-малко усилие го обърна към себе си. Дон Педро веднага извади от кобура си лъскав револвер, но боцманът, без да го пуска, хвана с лявата си ръка юмрука, който стискаше дръжката на оръжието. Мексиканецът изрева от болка; лъскавият револвер се изплъзна от ръката му и падна на земята.
— А сега да ти кажа и аз няколко думи, стари негоднико — изсъска боцманът. — Помисли си добре, преди втори път да посмееш пред мене да обиждаш жена. Имаш щастие, че моят другар първи ти заплати за камшиците през време на състезанието и за това, че обиди дами. Аз направо бих те пречукал. А сега върви по дяволите!
Лявата ръка на боцмана описа дъга и перна дон Педро под брадата. Мексиканецът се строполи на земята като пън.
Боцманът извади от джоба си голяма карирана кърпа и старателно избърса ръцете си. Той погледна уплашената Сали и лицето му веднага се разведри; усмихна се на момиченцето, което, както подобава на дъщерята на австралийски пионер, бързо овладя възмущението си. То се приближи до Томек, измъкна камшика от разкървавената му ръка и я превърза с дантелената си кърпичка. След това се издигна на пръсти и внимателно докосна с устни синята следа от камшика на лицето на момчето.
— Благодаря ти, Томи, ти си истински джентълмен. Естествено и храбрият боцман също — прошепна Салда и веднага добави високо: — За пръв път такива прекрасни мъже се биха за мене!
После изтича към боцмана; той трябваше да приклекне, за да може да целуне и него. Тоя голям добряк се просълзи от умиление. Отново извади своята карирана кърпа и като изтриваше очите си, каза:
— Ха, наистина трябва да ям по-малко — дебелея и затова се потя много.
XI
Отвличането
Бяха се изминали две седмици от родеото. Томек и боцманът, поканени от вожда Дългите очи, отидоха за няколко дни на посещение в резервата на апахите Мескалеро. И двамата се надяваха, че най-после ще имат удобен случай да уговорят работата, възложена им от Хагенбек. Почивката им в Ново Мексико беше вече към края си. Най-късно след две-три седмици те възнамеряваха да тръгнат с госпожа Алан и Сали обратно за Европа. Имайки пред вид края на ваканцията, Томек реши да се разбере с индианците във връзка с организирането на странствуваща група.