През време на дългото отсъствие на Томек Сали всеки ден ходеше по няколко пъти на близкото хълмче, за да види дали случайно двамата приятели не се връщат в ранчото.
Беше горещо, слънчево утро. Госпожа Алан и Сали беряха плодове в градината.
Тоя ден Сали беше ходила само два пъти на хълмчето, а в това време Томек и боцманът можеха всеки момент да се върнат, затова тя скоро престана да бере плодове.
— Мамо, аз ще отида на пътя да видя — извика тя. — Може би вече се връщат.
— Добре, добре, ти, неспокоен дух, само че не стой там дълго и вземи със себе си Динго — усмихнато отвърна майка й.
Госпожа Алан се залови отново с прекъснатата за малко работа, като си мислеше за своя дом в далечна Австралия. За първи път беше оставила мъжа си за толкова дълго време. Затова и си мислеше как ли се справя сам. Безпокоеше се да не би случайно слънцето да е изгорило пасищата, което беше нещо съвсем обикновено в Австралия, пресмяташе колко много изостанала работа я чака в къщи. С радост си мислеше за скорошното заминаване за Англия. Там ще настани Сали у техен роднина и веднага ще може да се върне в Австралия.
В това време Сали дърпаше Динго за ухото и безгрижно бягаше по хълмчето. Известно време тя гледаше към пътя, като пазеше с ръка очите си от слънцето, но скоро вниманието й беше отвлечено от едно смешно животинче, което много приличаше на жаба.
Това беше тъй наречената американска жаба33. Както Томек я уверяваше, тя била до известна степен особеност за североамериканската фауна.
Много пъти вече Томек беше й показвал тия животинчета, като й обясняваше, че в Америка те отговарят на австралийските молохи34.
Животното, което спада към семейството на легуаните, имаше плоско туловище във формата на диск, дълъг петнайсет сантиметра и покрит с бодливи люспи, особено големи на главата, а по-дребни на късата му опашка. Движеше се много тромаво, като на кокили, въпреки пословичната гъвкавост на родствените му гущери. Широкото отпуснато туловище, изглежда, му пречеше да хваща плячка или да лови мухи във въздуха, затова тия жаби се хранят само с бавни и мъчноподвижни насекоми, които почти сами им влизат в устата. Поради мудните движения това въздържание при яденето е станало причина сред местните жители да се разпространи твърдението, че роговите жаби живеят с въздух.
Сали разглеждаше животинчето, защото поради сивожълтеникавия с кафяви петна защитен цвят на тялото то не можеше да се забележи често. Още преди това тя беше решила да вземе за спомен на чичо си в Англия една такава жаба. Впрочем много от колонистите изпращаха на своите близки в Европа животинки, които се опитомяват лесно, опаковани в кутия между два дебели пласта памук, за да се плашат страхливците при вида на необикновената „гадина“. Сали се двоумеше дали не трябва веднага да хване жабата. Но тя не знаеше как да направи това, защото беззащитните животинки при опасност изпускат от очите и носа си капки кръв, които понякога се разпръскват на няколко сантиметра наоколо. Томек я уверяваше, че това не вреди на човека, но тя не беше съвсем сигурна дали тая „отрова“ не е опасна. Защото беше чувала от чичо си Алан, че на тия жаби и на саламандрите в жлезите, които се намират непосредствено зад главата, се събират секреции, често пъти отровни.
Динго също разглеждаше с голямо любопитство странното животинче, но за всеки случай Сали го държеше за нашийника.
Изведнъж Динго повдигна глава, наостри уши, като се ослушваше внимателно, и замръзна на мястото си. Държането на кучето направи впечатление на Сали, но само след няколко минути тя чу далечен глух тътен на коне.
Без много да разсъждава, изтича горе на хълмчето; кучето я настигна бързо. От върха видя облак прах, който се носеше по степния път откъм север.
— Навярно това са Томек и боцманът, най-после се връщат — извика тя.
Но колкото повече облакът прах наближаваше, толкова повече Сали забавяше тичането си. Нима приятелите й се връщаха с толкова много хора? В облака прах все по-ясно се виждаха много конски глави и тъмни лица на ездачи.
Сали знаеше, че Томек възнамерява да отведе в Европа група индианци. Затова предположи, че той е уредил този въпрос и сега води със себе си червенокожите.
Тя се спря край пътя.
Като видяха самотното момиченце, ездачите спряха конете си. След малко я наобиколиха много индианци, Сали ги разглеждаше учудено и едва сега разбра грешката си. Томек и боцманът не бяха с тях. А странните индианци се различаваха по външност от индианците в най-близкия резерват. Цветът на кожата на тия ниски и слаби мъже не беше бакърен, а сивкаво-кафяв. Само твърдите им като тел черни, с почти синкав оттенък коси, квадратните лица и малките очички напомняха американските индианци. Дрехите им също бяха по-различни. Носеха ризи и широки панталони от тънък памучен плат, а някои от тях се намятаха и с пъстри зарапи, тоест ръчно тъкани вълнени шалове-одеяла с отвор за главата, украсени със симетрично разположени геометрични фигури по подобие на навайските одеяла. На главата си имаха големи сламени шапки.
34
Австралийски молох е от семейството на гущерите; цялото му тяло е покрито с бодливи и кожести израстъци, които на главата стърчат като рога. Животното, легнало в храстите, прилича много на бодлив клон.