Сали предположи, че навярно Динго е много гладен. Върна се в лагера. Около изгасналите огньове не липсваха остатъци от богатата вечеря на индианците. Тя много лесно намери няколко парчета тортила и сушено месо. Занесе ги на своя четирикрак приятел, за да утоли първия си глад.
През цялото време Сали си мислеше какво ли ще кажат индианците, ако видят кучето. Не, не, не, това не бива да се допуска. Защото, щом Динго е успял да открие следите й, тогава и преследвачите може би са вече някъде наблизо. При вида на Динго индианците ще увеличат бдителността си, а може би ще убият и кучето от страх да не им доведе преследвачите. Като разсъждаваше така, Сали започна да шепне и заповядва на кучето да се върне в степта, за да не го видят индианците. Динго въртеше глава и от време на време докосваше с език лицето на момиченцето. Внезапно един индианец се размърда. Сали бързо се върна при огъня. Колко голяма беше нейната радост и учудване, когато видя, че Динго направи само няколко крачки след нея, но не излезе от храстите. Показа само белезникавата си глава иззад кактуса, огледа внимателно индианците, потънали в дълбок сън, и изчезна отново в гъсталака.
Сали въздъхна с облекчение.
XII
Преследване и съвещание
Едва преди два часа негърът, който работеше при шерифа Алан, пристигна на разпенения си кон в резервата на апахите Мескалеро с вестта, че неизвестни индианци са нападнали ранчото на Алан.
Изненадани от тая страшна вест, Томек и боцманът не можаха да научат много от изплашения пратеник. Според неговите изявления шерифът Алан бил убит, Сали изчезнала, а майка й оцеляла по странно стечение на обстоятелствата. Непознатите индианци отвлекли много коне и заминали така бързо, както и дошли. Негърът разправяше още и за страшната престрелка и боя. Когато индианците заминали, госпожа Алан го изпратила да съобщи за станалото най-напред на Томек и боцмана, а след това да моли за помощ и капитан Мортън.
Двамата приятели нямаха време за губене. Заедно с Червения орел те веднага се метнаха на конете си; не ги щадяха, а препускаха бясно до ранчото — мястото на трагичните събития.
Пристигнаха в ранчото след четири часа. Спряха пред верандата, където чакаха няколко оседлани коня. Томек и боцманът скочиха от конете си и отидоха на верандата. Около кръглата маса седеше госпожа Алан с няколко фермери от околните ранчи. Като видя двамата приятели, тя скочи от фотьойла и протегна ръце към тях.
— Индианци отвлякоха Сали — каза тя на един дъх.
— Негърът, който сте изпратили, не можа много нещо да ни каже. А истина ли е, че шерифът Алан?…
— Не, не, провидението го запази — каза госпожа Алан. — В борба с похитителя той беше улучен на две места с куршум, но докторът уверява, че ще оживее. Сега тъкмо му сменя превръзките.
— Ох, камък ми падна от сърцето — отдъхна си боцманът. — Негърът ни каза, че нашият шериф не е жив.
— В първия момент изглеждаше така, но след като пратеникът замина, деверът ми се свести.
— Можем ли, мила госпожо, да ви помолим да ни разкажете всичко, защото трябва веднага да тръгнем да дирим похитителите.
— Тъкмо вас чакахме, за да се посъветваме… А сега ще ви разкажа подробно как стана всичко това. Рано сутринта бяхме отишли със Сали в градината да берем плодове. Горкото ми дете! Беше изгубило търпение да ви чака. От два дена постоянно излизаше на височинката пред къщата, за да види дали случайно не се връщате. Тая сутрин също не можа да изтрае дълго на едно място. Каза, че ще отиде на височината пак да погледне и… повече не я видях.
Боцманът шумно избърса носа си с кърпа и при тоя „случай“ доста дълго манипулираше с нея около очите си. Госпожа Алан забеляза вълнението му и замълча. След малко продължи с разтреперан глас:
— Бях останала сама в градината. Изглежда, че съм била много замислена, щом като не съм чула тропота на конете. Изведнъж около къщата се разнесоха изстрели и адски вой на червенокожи. Първата ми мисъл естествено беше да спася Сали, затова изтичах към височинката, където изведнъж почти покрай мене профуча банда конници. Те се понесоха към ранчото, докато аз забързах към височинката, където мислех, че ще заваря дъщеря си. Вместо нея на пътя намерих Динго мъртъв. Вероятно бандата беше отвлякла Сали и убила вярното куче, което се е мъчело да я брани. Естествено веднага се върнах в ранчото, но бандата индианци вече летеше към конския двор. Исках да изтичам след похитителите, но размислих, че това няма много да помогне.