Томек се развълнува силно. Та нали сега приятелската помощ му беше най-необходима! Вождът Дългите очи не приличаше на човек, който хвърля думите си на вятъра. Той именно го бе предупредил през време на родеото за подлостта на дон Педро. Томек реши, че веднага трябва да намери Червения орел, за да му покаже Планината на знаците. Какво ли ставаше с Червения орел? Томек съвсем беше го забравил, когато тръгваше на това безсмислено преследване.
Боцманът наблюдаваше изпод вежди своя млад приятел. Той познаваше много добре момчето, за да не забележи, че в него става нещо необикновено.
— Извинявайте, госпожо, след като нападателите избягаха, вие видяхте ли още веднъж убитото куче? — попита Томек, като наруши мълчанието.
— Ах, мили мой, забравих да кажа, че щом дадох първа помощ на девера си, веднага се върнах на пътя край височината, за да се заема с погребването на вярното куче. Дори взех със себе си и негъра Боб да ми помага, но Динго го нямаше. Навярно койоти бяха го завлекли някъде в степта.
— Денем койотите не се въртят близо до къщите. Какво ли е могло да се случи? Какво мислиш по това, боцмане — обади се Томек.
— Индианците нападнали ранчото рано сутринта. А кога вие, мила госпожо, се върнахте отново на височината? — попита морякът.
— Във всеки случай това беше преди обед, най-много около четири часа след нападението. Понеже не намерихме кучето на пътя, претърсихме с Боб голяма част от степта, защото ми мина през ума, че в последния момент би могло да се свлече от пътя. Уви, никъде не можахме да го намерим.
Възбуден, Томек стана, прекоси няколко пъти стаята и се спря при боцмана.
— Помниш ли, боцмане, какво ми беше разправял за Динго, когато в Уганда дойдох в съзнание, след като ме беше стъпкал носорог?
— Бих могъл да бъда само някакъв корабен мухльо, а не боцман, ако имах кокоша памет — отговори морякът с малко обиден тон, но заинтересуван от въпроса на приятеля си, веднага добави: — Наистина ли искаш да знаеш какво казах тогава за Динго?
— Точно това искам.
— В първия момент помислихме, че милото и вярно куче е хвърлило петалата. Ех, братле, сега вече разбирам защо ме питаш за това — тогава Динго лежеше на земята като труп, но скоро вдигна глава и се повлече с последни сили подир нас. Мислиш ли, че и тоя път е могло да стане същото?
— Госпожа Алан е видяла Динго да лежи на пътя — говореше Томек сякаш на себе си. — След няколко часа там вече го нямало. Дори ако някой койот се е навъртал тогава близо до ранчото, сигурно би избягал от крясъците на индианците и гърмежите. А ако изключим койотите, тогава какво е станало с умрялото куче?
Госпожа Алан й шерифът се раздвижиха неспокойно. Боцманът се обля в червенина. Той гаврътна бързо цяла водна чаша ямайка и каза възбудено:
— Виждате ли, колко пъти вече съм ви казвал, че на Томек умът му сече. Ти, братче, ми напомни случка, съвсем подобна на тая. Преди няколко години нашият параход трябваше да се отправи от Хамбург за Рио де Жанейро за кафе. Преди да отплува параходът, на един другар, по народност немец, му починала жената. Нещастникът не можа да отиде дори на погребението, защото това се случи един час преди отплуването на парахода. Тогава той се простил с тленните останки на законната си съпруга и след като възложил на близките си да я погребат, дълбоко опечален, се довлече на парахода. През цялото пътуване той беше много тъжен, поради което попрекали с алкохола. А когато наближихме Рио, капитанът му каза: „Клин, клин избива, момче! Ожени се още веднъж и може сега да ти потръгне.“ Три дни след пристигането ни в Рио дисциплинираният германец се ожени за една бразилка. Капитанът беше го посъветвал добре, сякаш някой премахна цялата му скръб с ръка. След няколко седмици отново се върнахме в Хамбург, а тук — какво мислите? — умрялата уж жена чака моя другар. Оказа се, че тя не била умряла, а само била изпаднала в летаргия или, с други думи, в „привидна смърт“.
— Боцмане, но тая история няма нищо общо с Динго — възрази Томек.
— Има, братче, има, защото изводът от нея е такъв, че докато не си бил на погребението, не оплаквай никого — завърши боцманът поучително. — А сега и аз ще повторя въпроса на Томек: какво е станало с умрялото куче?
— Но смятате ли вие, че ако Динго не е бил убит, той би тръгнал след Сали — извика госпожа Алан.
— Съвсем сигурно, мила госпожо — увери я боцманът. — Един такъв обрат на нещата хвърля съвсем нова светлина върху цялата работа. Динго е специално обучен за разни фокуси.
— И какво би станало, ако Динго наистина е тръгнал след Сали? — попита госпожа Алан с плаха надежда в гласа.
— О, мила госпожо, ако Динго е жив, има голяма вероятност да се върне в ранчото и ще ни заведе да помогнем на Сали — обясни Томек. — Динго е много интелигентно същество.