— Боже мой, ако можеше да стане така! Но дали индианците няма да го убият, като видят, че той върви след тях? — говореше госпожа Алан неспокойно. — Ако Черната светкавица си отмъщава така жестоко, сигурно няма да се поколебае да застреля кучето.
— Ние не сме никак сигурни, че Сали е отвлечена от Черната светкавица — заяви Томек решително. — Така предполага само капитан Мортън, но аз много се съмнявам в това.
В тоя момент шерифът Алан направи движение с ръка. Госпожа Алан, боцманът и Томек се приближиха до леглото му, а той още съвсем, изнемощял каза тихо:
— Загубихте много ценно време заради тоя Мортън. Сега, като слушах разсъжденията на Томек, дойдох до заключението, че индианците, които са участвували в нападението, принадлежат към племето на мексиканските пуеблоси, докато бандата на Черната светкавица, това е повече от сигурно, се състои от американски индианци, избягали в Мексико.
Томек слушаше с голямо напрежение. Сега вече съмненията му изчезнаха. Щом Черната светкавица наистина не е замесен в нападението на ранчото, тогава би трябвало час по-скоро да отиде на Планината на знаците и да потърси помощ. Защото, според уверенията на вожда Дългите очи, може да се разчита на силен съюзник. Сега именно ще се разбере колко струва обещанието на индианеца.
— Мили мои, нашите разсъждения наистина се опират само на предположения, но дори и капитан Мортън смяташе, че само една щастлива случайност може да помогне да се намери Сали — обади се Томек. — Не трябва крак да подвием, докато не освободим Сали. Имам една идея, но поради много причини не искам сега да я кажа. Утре призори ще тръгна на малко разузнаване и… ще видим какво ще излезе от това.
— И аз ще дойда с тебе, братче — намеси се боцманът.
— Не можем да тръгнем заедно, боцмане — възрази Томек. — Първо, присъствието ти може да осуети моите планове, и, второ, единият от нас трябва да остане в ранчото в случай, че Динго се върне.
— Ха, значи, аз ще трябва да седя край печката, когато ти ще се излагаш на опасност? Дума да не става, братле!
— Боцмане, и аз самият бих се усъмнил дали постъпвам правилно, ако тук не ставаше въпрос за Сали — отговори Томек сериозно. — Не крия, че тази моя експедиция ще бъде доста рискована, но ти, боцмане, би ли се поколебал, ако от нея зависеше животът на Сали?
— Ти ме улучи право в сърцето, но какво ще правим, ако и ти изчезнеш? — загрижи се морякът.
— Драги боцмане, и аз щях да кажа същото, ако бях на твое място. Зная много добре, че не трябва да постъпвам лекомислено и затова именно искам да се осигуря за всеки случай. Ще оставя на шерифа Алан запечатан плик, който ще отворите, ако не се върна след седем дни. В това писмо ще ви съобщя с кого и къде отивам. Надявам се, че това ще те успокои.
— Драги Томек, а не можеш ли да кажеш това още сега? Може би ще ти дадем някои съвети — попита шерифът тихо.
— Дал съм честна дума на някого, че няма да издам тайната му. Сигурен съм, че нито вие, нито боцманът бихте злоупотребили с доверието, проявено към вас.
— Какво мислите по това, шерифе? — несигурно заговори боцманът.
— Бих повярвал на Томек.
— Цели седем дни няма да бъда спокоен, но и сам бих сложил главата си в устата на кит, само и само да освободя Сали. Хайде, надраскай писмото, братче! А какво трябва да правя, ако Динго се върне в това време?
— И за това съм помислил — отговори Томек. — Ако Динго се върне в ранчото, ще тръгнеш с него по следите на бандата. Като разбереш къде е Сали, ще се върнеш тук за мене и тогава заедно ще тръгнем, съгласен ли си?
— Е добре, нека бъде, както казваш — отговори боцманът с тежка въздишка. — Нима мога да имам нещо против, щом се касае за доброто на това мило синигерче? О, аз наистина не мога да изразя колко ми е мъчно за нея.
— Как ли ще ви се отблагодаря за това? — извика госпожа Алан.
— Няма какво да се говори за благодарност, щом още нищо не сме направили — каза скромно боцманът. — Това малко синигерче ми грабна сърцето като собствена дъщеря. А нашият Томек, то… хммм…
— Мила госпожо, няма да мръдна оттук, докато не намеря Сали — горещо я увери момчето. — Сега ще напиша писмото, а после ще се приготвя за път. Тръгвам в зори.
XIII
Планината на знаците
На другия ден Томек напусна ранчото още преди изгрев слънце. Освен яздитния си кон той взе и друг, натоварен с необходимите лагерни съоръжения и скромни хранителни припаси.
След няколко часа той намери Червения орел на пасището със стадо добитък. Скочи от коня си точно до индианеца.