— Трябваш ми много — обади се Томек, като протегна ръка към навая. — Искам да си поговорим насаме.
— Можем да говорим тук, няма кой да ни пречи — отговори сдържано наваят.
Забележката беше правилна. Тримата ковбои, които пазеха с него голямото стадо, седяха на известно разстояние пред говедарската колиба и закусваха. Томек бързо върза конете за един храст.
— Последния път не можах дори да се сбогувам с Червения орел. След това ужасно отвличане на младата скуав всички съвсем се объркахме — оправдаваше се Томек. — Но защо моят червен брат избягва ранчото? Казаха ми, че от оня страшен ден не си се явявал там нито веднъж.
Индианецът наблюдаваше изпод вежди бялото момче. На неговото лице не забеляза израз на недоверие, каквото се надяваше да види, след като бе чул разказите на ковбоите за отвличането на племенницата на шерифа.
— Червения орел предпочита да бъде далеч от ранчото, защото белите се сърдят на индианците поради отвличането на младата скуав — отговори той след минутно колебание. — Моят бял брат също ли е убеден, че Черната светкавица е извършил нападението?
— Капитан Мортън наложи на всички това мнение, но аз някак си не мога да повярвам в това. Струва ми се, че след услугата, която аз и моите приятели направихме на Черната светкавица, той не би могъл да ни стори такова зло — отговори Томек.
— Моят бял брат правилно мисли и аз също съм сигурен в това. Чух обаче как фермерите обвиняват само Черната светкавица.
— А моят брат знае ли, че преследването не донесе никакъв резултат?
Наваят кимна с глава утвърдително, а Томек продължи:
— Реших да подновя търсенето, но тоя път сам. Когато първия път бях в резервата на индианците апахи Мескалеро, на сбогуване вождът Дългите очи ми каза нещо.
Томек млъкна и загледа внимателно младия навай, но индианецът не наруши неудобното мълчание. Затова след малко Томек отново се обади:
— Нека Червения орел ми каже дали индианските вождове винаги удържат дадената дума.
— Обещанията, дадени на приятел след изпушената с него лула на мира, остават завинаги в ушите на боеца — увери Червения орел.
— Вождът Дългите очи ми каза, че ако някога се намеря в трудно положение, мога да отида в Планината на знаците и да повикам на помощ силните си приятели. Ще ме заведе ли Червения орел на тая планина и ще ми каже ли по какъв начин трябва да призова помощ?
— Червения орел ще изпълни всички нареждания на вожда Дългите очи. А кога моят брат желае да отиде на Планината на знаците?
— Още сега.
— Хоуг! Добре, но трябва да предупредиш главния ковбой, че ще отсъствувам.
— Ще уредя това веднага, а ти се приготви за път — каза Томек и се упъти към колибата на пастирите.
Главният ковбой познаваше добре гостенина на шерифа Алан, затова без каквито и да е трудности даде съгласието си. След двадесетина минути двете момчета потеглиха на юг.
Томек караше коня си няколко метра след навая, като водеше за юлара натоварения кон. Когато се отдалечиха доста от пасището, той пришпори конете и се изравни с другаря си.
— Може ли да ми каже Червения орел кога ще стигнем? — попита Томек.
— Преди слънцето да се скрие зад прерията, ние ще бъдем вече на Планината на знаците — отговори индианецът.
— По какъв начин ще дадем сигнал, който да означава зов за помощ? А тъмнината на нощта няма ли да ни пречи?
— Ще си послужим с огън, а ако беше ден, щяхме да си послужим с димни сигнали — обясни Червения орел.
— А дълго ли след даването на сигнала ще трябва да чакаме да дойде „приятелят“? — продължаваше да пита Томек.
Червения орел помисли малко какъв отговор да даде. Съобразителният Томек се досети защо Червения орел се почувствува неудобно. Той беше убеден, че говорейки за „приятеля“, вождът Дългите очи имаше пред вид Черната светкавица. Ако Червения орел каже на Томек колко време от момента на даването на сигналите е нужно на Черната светкавица да дойде на Планината на знаците, тогава лесно би могло да се определи на какво разстояние оттам е неговото скривалище. Но младият навай излезе изключително съобразителен в отговора си.
— Ако тоя приятел не дойде след огнения сигнал, тогава ще повторим зова с димни сигнали. Всичко ще зависи от това къде се намира в момента, когато види сигналите.
— Не зная дали това е съвсем сигурен начин за споразумяване — отново заговори Томек. — Защото такива огнени и димни сигнали се виждат на доста голямо разстояние. Невъзможно е да не ги видят и други хора.
— Нека моят бял брат не се грижи за това. Дори ако някой види сигналите, няма да разбере тяхното значение — успокои го индианецът.