Сдържаността на навая при обясненията засили любопитството на Томек. Той си спомни за африканските барабани там-там, които на Черния континент изпълняват ролята на телеграф.
С помощта на там-там негрите могат с необикновена бързина да предават всякакъв вид съобщения дори в най-недостъпните джунгли. Какъв страх бе преживял Томек през време на ловната си експедиция в Африка, като се вслушваше в тайнствения говор на там-там. Сега отново щеше да се запознае с друг начин на съобщаване от разстояние, начин, който употребяват жителите на американския континент. Изведнъж Томек почувствува цялата тежест на отговорността върху младите си плещи. Постъпва ли правилно, като вика на помощ Черната светкавица? Той по никакъв начин не може да предвиди какво ще излезе от всичко това. Тая неизвестност, както и необикновеното положение будеха в душата му тревога. Затова още повече се затъжи за баща си и Смуга. Баща му ръководеше всяка експедиция много обмислено, а Смуга притежаваше огромни познания за света и хората. Беше кръстосал всички континенти, беше опознал много интересни народи; дори най-необикновените положения не му правеха особено впечатление. В тоя тежък момент Смуга щеше да бъде най-добрият му съветник. И Томек започна да размишлява какво би направил тоя опитен пътешественик, ако се намираше в неговото положение. Спомни си всички наставления, които опитният приятел му беше давал.
„Само примитивният и морално слаб човек прибягва веднага към сила — казваше Смуга. — Най-положителната черта на мъжа е разсъдливостта. Най-напред помисли и веднага ще намериш най-правилния изход във всяко положение.“
Постъпваше ли сега разумно? От дълго време вече не обръщаше внимание на околността. Затова се огледа наоколо.
На няколко километра на запад от тях се извишаваше паметната самотна планина. Като се съобрази с нейното положение, Томек заключи, че всеки момент ще прекрачат границата и ще се озоват на мексиканска територия.
Гъсталакът от бодливи кактуси значително оредя. Навярно наблизо се намираха малки степни езерца, защото все повече се виждаха ята най-различни птици. Чудният губер синя трева, която стигаше до коленете на конете и блестеше със своя лазурно-стоманен цвят, беше изпъстрен с разкошни прерийни бодили. Тук пелинът достигаше човешки ръст, а стъблата му, твърди като дърво, бяха дебели като човешка ръка. Малки диви слънчогледи, които цъфтяха точно сега, и опунциите35 образуваха прекрасни горички.
Високо кудкудякане спря ездачите. Точно пред тях се разхвърча изплашено стадо прерийни кокошки. Това бяха великолепни птици на големина колкото тетрев, с красиви пера, напомнящи отчасти лещарка, а отчасти яребица. Тяхното месо беше известно като нещо много вкусно. Томек веднага посегна към пушката си, но Червения орел го спря с ръка и бързо извади от окаченото си за края на седлото вързопче не много голям лък и переста стрела. При все че Томек се нервираше от мудността на другаря си, Червения орел спокойно сложи стрелата на тетивата и без да бърза, опъна лъка. Оказа се, че индианецът знае отлично обичаите на дивите прерийни кокошки. Всякакво бързане беше наистина излишно. Тежките птици не се втурваха да летят цялото ято заедно като нашите яребици, а излитаха една след друга. Червения орел чакаше с лъка, готов да стреля. И когато наблизо се издигна една голяма птица, той светкавично опъна тетивата. Перестата стрела изсвири във въздуха. Кокошката размаха криле и падна в тревата. Индианецът скочи от коня си, изтича до птицата и като видя, че е убита, закачи я на седлото на товарния кон.
— Няма смисъл да се хабят куршумите за тия тромави птици, а освен това изстрелът се чува далече в степта — обясни той, като се качваше на мустанга си.
Отново потеглиха галоп на юг. Индианецът поглеждаше все по-често небето и пришпорваше конете да вървят по-бързо. Конете и ездачите бяха вече уморени от целодневното пътуване през горещия ден, но Червения орел не даваше сигнали за почивка. Скалистата верига, към която отиваха, се виждаше все по-близо и по-близо. Надвечер стигнаха подножието й. Навлязоха в обширен каньон — лъхна ги оживителен хлад. Копитата на конете удряха глухо о скалистата почва.
Червения орел с голяма увереност водеше по разклоненията на каньона, докато се озоваха в подножието на висок връх, който се извисяваше над цялата верига. Метлообразни юки растяха тук-там по малките площи земя между скалите. Индианецът реши да оставят тук мустангите. Разпрегнаха бързо конете, привързаха ги за дръвчета, взеха оръжието си, най-необходимите лагерни вещи и убитата прерийна кокошка и се запътиха нагоре.
35
Опунция — кактус с плоски разклонени бодливи израстъци; има жълти, червени или бели цветове, а плодовете му, които се ядат, приличат на смокини. Расте в Мексико, Перу и Чили.