— Ако двамата се върнем живи и здрави от военната експедиция, ще се бием на живот и смърт!
И като призив за дуел той хвърли копието си в краката на боцмана. Боцманът, както подобава на човек с чувство за чест, вдигна спокойно копието и го върна на индианеца по същия начин.
— Нека бъде така, както ти желаеш, Пламтящ лъч — отговори той. — Но мисля, че няма да се караме. Човек на място си ти, братче!
— Хоуг! Моите братя могат да се бият след военната експедиция — позволи им Черната светкавица. — Бойците имат право да постъпват според волята си.
Томек въздъхна е облекчение.
XVII
Танецът на духа
Боцманът напусна типито за съвещания надут като паун. След като изпушиха лулата на мира и дружбата, индианците го приеха в племето си и като храбър боец му дадоха почетно име. Именно то беше причината за необикновената гордост на боцмана. Когато се двоумяха какво име да му дадат, Черната светкавица припомни на съвета на старейшините как боцманът на родеото с един удар повалил бика. Магьосникът, Покорителя на гризли, предложи боцманът да носи името Гърмящия юмрук. Съветът на старейшините единодушно се съгласи с предложението. Гърмящия юмрук стана член на племето на апахите.
Щяха да тръгнат на път веднага след вечерните тържества, за които всички се готвеха трескаво. С разрешение на Черната светкавица Томек изпрати в ранчото Червения орел, като му поръча да съобщи на шерифа и госпожа Алан за новите търсения на Сали и да помоли да унищожат оставеното им писмо.
Тоя ден в лагера лумнаха огньове още преди настъпването на вечерта. Скоро щеше да започне извършването на обредите. Червения орел, който смяташе Томек почти за свой брат, му каза доверчиво, че тая вечер той ще види тайнствения танец на духа, ритуален танец на привържениците на идеята за освобождаването на индианците от робство.
Двамата приятели бяха страшно любопитни да видят това зрелище, затова още от рано заеха такива места, откъдето можеха да виждат всичко.
Скоро танецът започна. Най-напред на площада излязоха група индианци с продълговати като бурета барабани. Те клекнаха настрана и веднага се разнесе еднообразно думкане. При тоя сигнал от палатките започнаха да излизат танцьори, покрити с черни одеяла или облечени с бели памучни ризи, украсени със свещени символи, и сядаха в първите редове на зрителите. Барабаните забиха по-силно — няколко танцьори станаха, хванаха се за ръце и започнаха бавно да обикалят наоколо. Постепенно към тях се присъединяваха и други. Образува се голям кръг, в средата на който притичаха четирима магьосници, които размахваха къси пръчици, украсени с птичи пера. Барабаните забиха още по-силно. Изведнъж танцьорите седнаха в кръг на земята, всеки там, където беше, а магьосниците продължиха да танцуват. Темпото на тая своеобразна музика все повече се усилваше — магьосниците се движеха все по-бързо. Когато тъпаните стихнаха, те седнаха на земята.
Барабаните отново се обадиха. Танцьорите скочиха, започнаха отново да танцуват в кръг и да се въртят все по-бързо. Магьосниците един по един се включваха в танца. Темпото му се усилваше непрекъснато, а когато някои от танцуващите премаляваха, магьосниците изтичваха при тях и като им вееха в лицата с вълшебните си пръчици, с някаква тайнствена сила ги въвличаха в средата на колелото.
Силно заинтригувани, Томек и боцманът станаха от земята, за да виждат по-добре. Сред танцуващите ставаше нещо необикновено. Магьосникът, Покорителя на гризли, махаше с пръчица пред лицето на един танцьор, който губеше все повече сили, люлееше се на краката си и накрая, хипнотизиран от магьосника, падна по лице на земята. Магьосниците довеждаха при Покорителя на гризли един след друг уморените танцьори, които под действието на вълшебната му пръчица падаха в безсъзнание на земята.
Някои от танцьорите сваляха одеялата и ги развяваха, за да прогонят чуждите духове. Бързите, пълни със заплаха движения, пронизителните крясъци, които се смесваха е думите на някаква дива песен, правеха танцьорите да приличат на истински демони. Накрая всички вече танцуваха полузамаяни, изпаднали в някакъв екстаз.
Според индианците духовете на танцуващите се отделят от техните тела, пренасят се в страната на духовете и там общуват с умрелите прадеди. Възвръщането на силата на индианците щяло да настъпи чрез възвръщането на някогашните стари обичаи. Екстазният танец, който съпровожда обредите, свързвал бунтовниците с духовете на умрелите индианци, които пребивавали в страната на вечния лов и били покровители на свободолюбивите стремежи на своя народ. Поради това тоя обред е наречен танец на духа.