Томек и боцманът застанаха до Черната светкавица.
— Откъде идват моите братя? — попита ги вождът.
— Съгласно твоята заповед ние се отправихме към ранчото на мексиканеца дон Педро — отговори един от разузнавачите, наричан Съсеченото лице поради белега, който имаше на бузата си.
— Какви сведения ми носят моите братя? — продължи Черната светкавица.
— Не успяхме да разберем дали дон Педро е извършил нападението срещу шерифа Алан. Неговите хора ни уверяват, че не е напущал ранчото си още от родеото в Дъглас — отговори Съсеченото лице. — Не знаем също дали Бялата роза се намира в неговата къща. Затова пък сме сигурни, че кобилата Нил’ши е укривана в специално помещение, което белите наричат конюшня.
— Хоуг! А откъде моите братя знаят това? Да не би да сте видели кобилата Нил’ши?
— Не сме я виждали, защото двама метиси много усърдно пазят помещението. Увери ме в това обаче един познат пеон47, който е видял как кобилата хвърлила дон Педро от седлото. Оттогава не извеждат коня от помещението, защото искали да го принудят с глад към послушание.
— Това не е изключено за тоя негодник! — извика боцман Новицки. — Значи, все пак той има пръст в тая мръсна история!
— Бях сигурен в това още когато Нах’тах ни уез’зи спомена, че мексиканецът искал да купи коня след родеото — добави Черната светкавица и като се обърна към разузнавачите, попита: — А този твой познат пеон нищо ли не е чувал за Бялата роза?
— Нищо не знае за нея. На пеона не е позволено да влиза в ранчото.
— А къщата охранявана ли е? — продължаваше да разпитва вождът.
— Да, слугите на дон Педро са само пуеблоси, които не пускат никого.
Черната светкавица погледна многозначително Томек и боцмана. Нима шерифът Алан не беше предположил, че нападението са извършили индианци пуеблоси?
— Добре ще бъде да се подложи мексиканецът на разпит — предложи боцманът. — Навярно той знае доста неща.
— Ще посетим дон Педро в неговото ранчо — реши Черната светкавица.
— Уверен съм, че доброволно няма да каже нищо. Изглежда ми подъл и отмъстителен човек — забеляза Томек.
— Не се грижи, братче! Като го помолим любезно, той ще пее и ще разказва — увери го боцманът и намигна на вожда.
Черната светкавица разбра отлична двузначните думи на боцмана, затова само се усмихна и каза:
— Нека моят бял брат бъде напълно спокоен. Дон Педро ще ни разкаже всичко, за което го помолим.
Томек въздъхна тихо. Той разбра значението на тая страшна закана. Както боцманът, така и Черната светкавица признаваха правото на силата. И неизвестно за кой път Томек се попита дали е постъпил правилно, като е повикал индианците на помощ. Но веднага си спомни за безсилието на капитан Мортън и ужасната участ на нещастната Сали. Затова колебанието му не трая дълго. Той смръщи сърдито вежди.
— Да, дон Педро трябва да ни съобщи къде се намира Бялата роза — каза той.
— Хоуг! Ей сега ще направим военно съвещание — обади се Черната светкавица и скочи от мустанга си.
Както после се оказа, тримата разузнавачи не бяха си губили времето напразно. Съсеченото лице нарисува с пръчка на земята подробен план на ранчото. Черната светкавица предложи къщата да се обкръжи от всички страни, за да не може никой от нападнатите да вика за помощ. По-нататъшните действия щяха да зависят от това какво ще им каже дон Педро. Вождовете Дългите очи и Хитрата лисица веднага похвалиха тактиката на вожда, а боцманът потриваше ръце от задоволство. За първи път от дълго време той беше намерил приятели, които признаваха принципи като неговите.
— Трябва да побързаме, за да могат на разсъмване всички да бъдат по местата, си — приключи съвещанието Черната светкавица.
— Ха, ха, ха… — разсмя се боцманът. — Ех, че ще се учуди мексиканецът, когато му кажем: „Добър ден, уважаеми господине!“
XVIII
На военната пътека
Над степта цареше глуха нощ. Дългата върволица от конници като шествие от духове безшумно се движеше по терен, осеян с бодливи кактуси. Не се чуваха стъпки на коне, не се разнасяше човешки глас, нито крясък на нощна птица. Наоколо цареше мъртва тишина.
Томек пусна бавно поводите на коня, който, свикнал на такива походи, вървеше равномерно във върволицата. Опря ръце о краищата на седлото. Струваше му се, че всички чуват биенето на сърцето му. Възбудата на момчето беше напълно оправдана. Нима тая необикновена тишина не предвещаваше скорошна борба? Той си мислеше със страх за нападението на ранчото на дон Педро. А междувременно решителната минута се приближаваше с големи и безшумни крачки.
47
Пеон — в Мексико и Мексиканска Южна Америка — работник, който с работата си изплаща дълг предимно за взета под аренда земя.