— Моите другари сами… направиха всичко. Аз само изведох Нил’ши, когато борбата беше вече свършена. Но къде е Сали? Не я ли намерихте? — попита Томек разтревожен.
— Нито я видяхме, нито чухме нещо за нея, братче. Потънала е в дън земя — отговори загрижено боцманът.
— А къде е дон Педро? — разпитваше Томек.
— Навярно е вече в ада, защото в рая положително няма да го пуснат — измърмори боцманът.
— Значи… ти си го убил?! — извика с укор Томек.
— И-и-и, пък ти, откъде накъде! И защо пък непременно аз?
— А кой тогава?
— Успокой се. Пламтящия лъч улучи мексиканеца със стрела. Той не познаваше дон Педро, а щом видя, че той ще убие Черната светкавица, всичко се свърши за миг.
— Значи, цялото нападение и опустошение бяха напразни. Няма да узнаем къде е нещастната Сали.
— Не се отчайвай толкова бързо — успокои го боцманът. — Черната светкавица казва, че ще разберем нещо от другите пленници.
— А индианците взеха ли хората от ранчото?
— Ами хората на дон Педро не отвлякоха ли нашата Сали? Много ти е меко сърцето, братче, много меко! Войната си е война, разбираш ли? Хайде, ела на себе си!
Черната светкавица и Пламтящия лъч разглеждаха Нил’ши с очите на познавачи.
— Опитвали се да я сломят с глад — обади се Черната светкавица. — Нека Нах’тах ни уз’зи вземе кобилата за въжето и я заведе при коня си. Тръгваме!
— А къде ще отидем? Нали не можахме да разберем къде е скрита Бялата роза? — отговори Томек.
— Най-напред трябва да се отдалечим оттук час по-скоро — обясни Черната светкавица. — Ще спрем в степта и там ще изтръгнем сведения от пленниците. Едва тогава ще си съставим по-нататъшен план за действие.
— Хайде, път ни чака! На конете! — извика боцманът.
XIX
Първите следи
Индианците отвлякоха от ранчото на дон Педро стадо отлични коне. Натовариха ги с богата плячка, след което осем бойци тръгнаха с тях на изток, като взеха със себе си и двамата си ранени другари. Както обясни Черната светкавица, близо до Планината на знаците имало на бивак отряд индианци от резерватите, които щели да се погрижат за конете и плячката, както и за ранените.
Петнайсетина индианци метнаха върху шиите на пленниците примки, за да могат по тоя начин да ги водят край конете си. Не след дълго цялата дружина бързо се отдалечаваше от пепелищата на ранчото. Последните трима индианци навиха одеялата си, вързаха ги за въжета и ги повлякоха след себе си по земята. Това беше стар начин за заличаване на следите, но във всички случаи той значително би затруднил евентуалното преследване.
Едва късно след обяд спряха да си починат. Черната светкавица сякаш се страхуваше от преследване, защото постави стража на много места. След като всички утолиха глада си, вождът поръча да му доведат пленниците. Това бяха двама метиси и четирима индианци от племето пуеблоси. Започна разпитът.
Пуеблосите упорито мълчаха, а метисите, след като ги заплашиха с изтезания, казаха всичко, което знаеха. Техните думи потвърждаваха предположенията на шерифа Алан.
И тъй, един от метисите бил свидетел как няколко неизвестни пуеблоси довели в ранчото кобилата Нил’ши. Дон Педро купил от тях коня, като им платил много скъпо в злато и разни други стоки. След сключването на сделката пуеблосите бързо си заминали. Двамата метиси непрекъснато уверяваха, че в имението никога не е имало бяла девойка, нито пък са слушали от дон Педро за нея. Те единодушно изразиха предположението, че пуеблосите може би са я отвлекли в своето поселище. По нареждане на Черната светкавица бойците отново отведоха пленниците настрана. Индианските вождове започнаха кратко съвещание с белите си приятели.
— Проклетите пуеблоски кучета непременно знаят кое племе е отвлякло Бялата роза и кобилата Нил’ши, но не искат да ни кажат това — обади се Черната светкавица. — Ще видим дали така упорито ще мълчат при стълба на мъченията.
— Вожде, имам голяма молба към тебе — обади се Томек.
— Ушите ми са винаги широко отворени за моите приятели — отвърна Черната светкавица. — Нека моят брат каже какво желае.
— Подари живота на пленниците!
Черната светкавица го погледна изумен.
— Пленниците трябва да умрат — заяви той твърдо. — Бих ги избил дори ако бяха казали кой е отвлякъл Бялата роза. Само умрелите няма да кажат на никого, че именно ние нападнахме ранчото на дон Пелро. Пуеблоските кучета сигурно ме познават. А Нах’тах ни уез’зи знае ли, че губернаторът на Ново Мексико е обещал висока награда за моята глава? Заради тия пари Многото гриви стана предател. Пленниците трябва да умрат, защото видяха Черната светкавица и особено вождовете Дългите очи и Хитрата лисица, които след експедицията отново ще се върнат в резервата. Затова нека моят бял брат не моли милост за пленниците.