— Всичко подобава на човек, който излиза в защита на другите — каза Томек. — Това са правили големи вождове, които никой не може да обвини в непочтеност!
— Бели ли са били те? — иронично попита Хитрата лисица.
— Да, бели, велики и благородни вождове не само на отделни племена, но и на цели народи. И не друг, а Великия бял баща от Вашингтон Абрахам Линколн49 издействува свободата на негрите и за това дори води война с белите плантатори от юг.
— Хоуг! Великият бял баща е имал добри намерения, но другите бели не го слушали — възрази упорито Хитрата лисица.
— Моят червен брат греши — възрази Томек. — Много бели са искали да помогнат не само на негрите, но и на индианците. Например моят сънародник Павел Стшелецки се е застъпвал за индианците и робите пред великия бял баща Джексън още преди Абрахам Линколн. В защита на австралийските туземци е написал книга, която моите червени братя наричат говореща хартия.
— Може би това е истина — призна вождът Дългите очи. — Но нито един велик вожд не се е застъпвал въпреки военния закон за пленници.
— Така ли мислиш? Тогава ще ти разкажа интересна история. Преди американците да получат независимост, страната била управлявана от англичаните. Това било много несправедливо управление, затова заселниците решили да си извоюват независимостта и започнали неравна борба. На помощ на американците дошли благородни хора от Европа, между тях бил и полякът Тадеуш Косцюшко. Като полковник в американската армия той се е борил храбро против англичаните, за което получил големи отличия и почести. Понеже предвождал част от армията, той бил истински голям вожд. Когато превземали крепостите Август и Нинета Сюкс в Южна Каролина, главнокомандуващият генерал Грин забранил под страх от смъртно наказание да се щадят враговете. Косцюшко, виждайки страшната сеч, спасил четиридесет англичани, като ги закрил със собственото си тяло. Не само че не бил наказан, но бил похвален от главнокомандуващия Вашингтон.
— Чудни неща разказа Нах’тах ни уез’зи — смая се Пламтящия лъч.
— Ще добавя още, че тоя именно Косцюшко бил произведен в чин генерал от правителството на Съединените щати, а после се върнал в родината, където застанал начело на нашия народ в борбата му за свобода срещу нашествениците. Може ли тогава да се каже, че такъв велик вожд е постъпил недостойно, понеже е бранел пленниците?
— Хоуг! Никой не би произвел страхливец за главнокомандуващ — призна Черната светкавица.
— Трябва да се прави разлика между страхливост и благородство — отговори Томек. — Обърнах се към моите червени братя за помощ, защото вярвам, че индианците са благородни бойци. В противен случай нито аз, нито моят приятел щяхме да тръгнем с вас на военен поход.
След тия думи на Томек зацари продължителна тишина. Томек и боцманът неспокойно поглеждаха страшните си съюзници. Черната светкавица хвърли поглед към червенокожите воини и накрая каза:
— Хоуг! Малкият вожд е бял, но той принадлежи към нашето племе. Никой няма право да те нарече враг на индианците, при все че говориш странни неща и не мислиш като нас. Хоуг! Ти си прав. Безстрашният и благороден боец не е страхливец, нито предател, дори тогава, когато се застъпва за пленниците. Ти доказа това, като се опълчи срещу всички нас. За тебе и твоя приятел вече два пъти наруших закона, който аз сам наложих на моите бойци. Въпреки че не мога да разбера всичко, което ти говориш, ще изпълня твоята молба: ще подаря живота и свободата на пленниците. Хоуг! Казах!
— Благодаря ти, Черна светкавицо! Сега наистина съм горд, че „вие и ние сме една кръв“ — отвърна Томек развълнуван.
— Сякаш го взе от устата ми, братче — горещо добави боцманът, като гледаше момчето с уважение. — Вие сте порядъчни и почтени мъже. Мога да те уверя, Черна светкавицо, че капитан Мортън ще си изпати здравата, ако още веднъж те нарече пред мене бандит! Ха, аз пък мога да кажа само толкова — всичките вие винаги можете да разчитате на мене.
Повечето от бойците бяха изненадани, че пленниците няма да бъдат убити. Въпреки това, свикнали да слушат вожда, мълчаливо приеха неговото решение. Те наблюдаваха изпод вежди младия бял брат. Изглежда, той беше могъщ боец, щом твърдият и обикновено непреклонен вожд се вслушваше в молбите му. Дори Пламтящия лъч не се разсърди. По-скоро беше тъжен и замислен. Той все повече откриваше разликата между себе си и белите приятели на вожда.
Черната светкавица не остави на бойците си много време за размишление: военното съвещание продължи. Вождът представи плана за действие. Той предложи целият отряд да се придвижи на юг и да се скрие в планината Сиера Мадре. Оттам ще бъдат изпратени разузнавачи към поселището на индианците зуни, за да се провери дали те са нападнали ранчото на Алан. Защото, ако зуните са причинителите на цялото нещастие, тогава Сали би трябвало да се намира при тях.
49
Абрахам Линколн е бил президент на САЩ през 1861–1865 г. На 1 януари 1863 г. издал Прокламация за освобождение, с която се признавала свободата на черните роби.