Планът на Черната светкавица беше приет единодушно. По тия места зуните бяха единствените представители на индианците пуеблоси, а опитният по тия въпроси шериф не би сгрешил в разпознаването на нападателите.
Качиха се на конете си и потеглиха на път, като оставиха пленниците леко вързани.
Отрядът леко се придвижваше на югозапад към планинската верига Сиера Мадре, която се очертаваше на хоризонта. По пътя към тях се присъедини Червения орел, изпратен предния ден при шерифа Алан и госпожа Алан. Както разказваше, отчаяната майка на Сали просто го засипала с лавина от въпроси. Едва успял да я поуспокои, като я уверил, че боцманът и Томек с много свои приятели са тръгнали вече да търсят изчезналата й дъщеря.
Кавалкадата бързо стигна вълнообразното плато. Разузнавачите оглеждаха внимателно околността. Единият от тях пристигна галоп на разпенения си мустанг при Черната светкавица.
— Хоуг! Хоуг! Между възвишенията на степта видяхме грамаден бизон — извика той необикновено възбуден.
Черната светкавица закова коня си на място.
— Сигурен ли си в това? — попита той недоверчиво.
— Хоуг! Видях бизона с очите си. Останалите двама разузнавачи го наблюдават иззад една височинка!
Вестта за бизона, предавана от уста на уста, като светкавица стигна до ушите на всички бойци. Вождовете Хитрата лисица и Дългите очи веднага отидоха при Черната светкавица.
— Хоуг! Ако разузнавачите казват истината, това е несъмнен знак, че великият Маниту благославя нашия военен поход и ни изпраща животно, което е осигурявало на нашите бащи и на бащите на нашите бащи независим живот в необятната прерия. Вождовете Хитрата лисица, Дългите очи и моите бели братя ще дойдат с мене да проверим дали разузнавачите не са се излъгали — каза Черната светкавица, като скочи от коня си.
Изброените от вожда бързо слязоха от конете си. Хитрата лисица взе лък, стрели и кожа от койот — необходима при индианския лов на бизони. Необикновено възбудени, те изтичаха към възвишението, което им показа разузнавачът.
Огромните стада бизони, които някога са пасли по тревистите прерии, сега бяха само минало. Още през 1872–1874 г. бизони са се срещали из прериите от Канада чак до Крайбрежието на Мексиканския залив и от реката Мисури50 до Скалистите планини. През есента многохилядните им стада отивали на юг да търсят по-мек климат, а през пролетта се връщали отново на север. Началото на унищожението на бизоните, чиито огромни стада били някога необикновено разнообразие за необятните американски прерии, започнало след прокарването на железопътната линия Пацифик51, която разделила на две части земите, наричани бизонов път — на северна и южна. Изкуственото разделяне на пасищата нарушило изведнъж начина на живот на тия безпомощни и кротки животни. В действителност обаче напълно ги унищожава масовият лов, организиран от белите и индианците заради техните кожи. В началото на XX век, тоест когато Томек и боцманът се намирали в Америка, бизоните били голяма рядкост на границата между Съединените щати и Мексико. Затова нямаше нищо чудно, че и те посрещнаха вестта за бизона като нещо необикновено.
Ловците вървяха много внимателно, закривани от високата трева. Те се качиха на възвишението пълзешком. И като омагьосани наблюдаваха самотния бизон, който скубеше спокойно трева.
Беше огромен, дълъг към три метра, висок почти два метра. Томек веднага си спомни варшавския час по зоология: „Американският бизон се различава от полския по това, че има много по-къси крака, сравнително по-голяма предна част на туловището от задната, по-гъста козина и по-широка глава.“ Сега провери това непосредствено.
Големият стар бизон спокойно скубеше трева; отдалече изглеждаше, че с дългата си брада мете земята.
Индианците гледаха бизона сякаш с религиозна почит. Но накрая в тях закипя истинска ловджийска кръв. Черната светкавица прошепна пръв:
— Хоуг! Разузнавачите не ни излъгаха! Духовете на нашите бащи ни помагат в похода. Иначе би ли могъл да се яви днес бизон на пътя ни?
— Хоуг! Така е. Изглежда, че великият Маниту ни изпраща бизона, за да ни насърчи преди борбата със зуните — призна тихо Дългите очи.
Естествено, че Томек и боцманът не вярваха в свръхестествената поява на бизона на пътя им. Те предполагаха, че няколко от тия редки днес животни навярно живеят в планинските клисури. Тоя бик навярно се е отделил от стадото си, за да търси храна. А може да е и някой самотник, който прекарва живота си по тия диви места. Така или иначе бизонът беше нещо реално. Боцманът започна да се страхува да не би случайно животното да се изплаши и избяга; затова се опря на лакти и приготви пушката си.
50
Река Мисури извира от Скалистите планини; в низините тя се съединява с река Мисисипи, която води началото си от малко езеро, на запад от Планинското езеро, и се влива в Мексиканския залив. Ако приемем Мисури за главна река, тогава Мисисипи-Мисури е най-дългата река на земята (6660 км).