През време на тия разходки те разговаряха особено много. Тоя път се изкачиха на стръмнината над самата клисура. Боцманът се възползува от случая, че се намира насаме с Томек, и каза:
— О-хо, братче! Вижда се, че парите, които харчи баща ти, за да те учи, не отиват на вятъра. Приказваш, без да се запъваш, изсипваш разните факти като опитен музикант, който свири по ноти хубави парчета. Навярно затова съм се залепил за тебе като репей. По мое мнение трябва да учиш за адвокат. Учените думи действуват на такива простаци като мене, а дори и на дивите индианци.
— Какво искаш да кажеш с това?
— О, спомних си колко умело измисляше разни интересни историйки, за да спасиш пленниците, взети от ранчото на мексиканеца. Дори през ум не ми минаваше, че ще успееш с такъв номер. Юнак си ти и хитрец!
— Нима ти смяташ, че аз съм измислил всичко това? — учуди се Томек.
— Може би не всичко, но с тоя Косцюшко и пленниците ти май заблуди индианците.
Томек весело погледна боцмана.
— Драги боцмане, а ти знаеш ли наистина кой е бил Косцюшко? — попита го той.
— Не се шегувай с мене! — възрази му морякът леко засегнат. — У моите стари в Повисле е окачена на почетно място голяма картина, която представлява как Косцюшко полага клетва на Краковския площад. Как тогава да не зная кой е бил той? Но досега не бях чувал, че е правил такива неща в Америка.
— Косцюшко е бил необикновен човек. За това най-добре свидетелствува начинът, по който той предложил услугите си на Конгреса на Съединените щати.
— А какво е направил? — попита боцманът, като се разположи удобно.
— Когато Съединените щати започнали борба за освобождение от тежкото настойничество на Англия, в Париж дошли двама американски пълномощници, за да издействуват помощ за своята армия. Това били Сайлъс Дийн и Артур Лин. Те именно давали препоръчителни писма на доброволците, въз основа на които били приемани в Америка във войската. Нашият Косцюшко не взел никакви писма. Качил се човекът на парахода с още петима поляци и заминал за Щатите.
— Хе, хе, а толкова ли е бил сигурен в себе си?
Томек поклати глава и продължи:
— Параходът се разбил край бреговете на островите Свети Доминик. Косцюшко и другарите му се хванали за мачтата и така стигнали до брега. Качили се на друг параход, който плувал за Филаделфия. Косцюшко веднага отишъл при славния учен и член на Конгреса Бенджамин Франклин. Помолил го да бъде приет във войската. Когато Франклин го попитал за препоръчителни писма, Косцюшко му отговорил, че иска да се представи с военните си способности и знания, а не с чужди препоръки. Конгресът възложил на Франклин да подложи на изпит амбициозния поляк. След изпита веднага му дали чин полковник.
— Хе, хе, вижда се, че не е бил какъв да е човек!
— Косцюшко преди всичко притежавал мъжество, големи знания и способности. Затова в сраженията край Трентън и Принсетън проявил голямо хладнокръвие, а със смелата си атака срещу врага направил впечатление на главнокомандуващия Георг Вашингтон. Оттогава бил придаван за съветник на генерали, на които били възлагани особено трудни задачи. Чел съм, че по време на обсадата на Йорктаун Вашингтон при прегледа на войските стигнал до една горичка, където бил Косцюшко със стрелците, които трябвало да започнат на другия ден атаката. На речта на вожда Косцюшко отговорил: „Утре или ще превзема укреплението, или ще загина.“ И при все че бил тежко ранен, принудил врага да напусне редута. Нашият Косцюшко е бил не само безстрашен и добър командир. Големи са заслугите му и за укрепяването на Филаделфия и лагерите на американската армия. А кой, ако не той, допринесе за победата при Саратога? За героичната битка го повишили в чин генерал-майор и му дали ордена „Цинцинат“. А знаеш ли, че когато след завръщането си от петербургски плен Косцюшко за втори път стъпил на американска земя, населението тук го приело с голямо въодушевление — американските граждани се впрегнали в колата му и го возили като триумфатор.
— Нищо чудно, щом е направил за тях толкова много — отвърна боцманът. — Да, ти си прав, но той не е само наш велик герой. Паметникът на Косцюшко, който видяхме във Вашингтон, никак не е лош.
— А не видя ли неговите паметници в Чикаго и другите градове? — попита Томек.
— Вярно, имаше такива.
— И не само той се е борил за независимостта на Съединените щати. Забрави ли, че Казимеж Пуласки като генерал-майор е загинал тук през 1779 г. в битката при Сеуеннех?
— Същият ли, който пръв организирал собствен легион?
— Значи, запомнил си го!