— Разбира се, че го запомних! А сега, братче, кажи ми освен Стшелецки, за когото вече ни говори, има ли други поляци, които са пътешествували из Америка?
Томек помисли малко, погледна весело боцмана и го попита:
— А помниш ли кой е открил Америка?
— Само да не кажеш, братче, че и той е бил поляк — разсмя се морякът. — Зная, че това е направил Колумб.
— Истина, но още по-рано, през 1476 г., полякът Ян от Колно53, гдански мореплавател, изпратен от датския крал, заминал начело на експедиция, за да спасява остатъците от нормандските колонисти в Гренландия. Вярно, че не стигнал дотам, но открил от другата страна на океана земя, която вероятно била Лабрадор. Пътешествието на нашия сънародник е станало шестнайсет години по-рано от откривателското пътешествие на Колумб.
— Ах, дявол да те вземе! Готов си накрая да ме убедиш, че и аз имам тук някакви заслуги — смееше се боцманът.
— Кой знае, може и ти да направиш нещо в Америка. Когато Фернандо Кортец спрял в Мексико, индианците му предложили робиня. После тази индианка, вече като дона Марина, направила на Кортец големи услуги. Сега пък вождът Черната светкавица ти предлага своята дъщеря. Може би Скалното цвете също ще изиграе подобна роля и ти ще станеш прославен човек.
— Да те вземе дяволът! Това ли трябваше да ми напомняш сега?! Казах вече, че не е за мене тоя деликатес. Помни какво ми обеща…
— Не се ядосвай, аз само се пошегувах.
— Май много се шегуваш с тая женитба. Не ме изкарвай от търпение… Разкажи ми какво още знаеш за поляците!? Говори ми за пътешественици, а не за женитби и индианки.
— Зная, че обичаш такива истории. Когато се върнем в ранчото, ще ти дам една интересна книга от Емил Дуниковски. Към края на миналия век той пътешествувал из Америка. Посетил големия Национален парк при река Йелоустон54. След това с Витолд Шишло бил във Флорида. Ще видиш, че това е интересна книга. Друг наш сънародник, Хенрик Поляковски, проучвал Средна Америка. Пръв той е написал научен труд за растителността в Коста Рика, печатан на испански и немски. А Юзеф Буркарт, като пътувал из Мексико, направил много интересни наблюдения, които по-късно станали база за по-нататъшни изследвания на такива учени като Долфус и Ратцел.
Като разговаряше с приятеля си, Томек все поглеждаше към дъното на каньона. Изведнъж той прекъсна разговора. Наведе се над скалния ръб. След малко скочи от земята и извика:
— Боцмане, разузнавачите са се върнали. Пламтящия лъч ни прави знаци да се върнем в лагера!
Боцманът бързо пъхна лулата си в джоба и заслиза по ската на планината. Без много да се бави, Томек го последва. След десетина минути бяха вече в лагера. Черната светкавица ги чакаше, обкръжен от бойците.
— Хоуг! Нека братята ми послушат какви вести донесоха разузнавачите — обади се вождът. — Близо до селището срещнали голям койот, който тръгнал след тях. Мъчели се да го прогонят, понеже се страхували, че може да издаде присъствието им на зуните, но койотът им се зъбел и лаел пронизително. Съсеченото лице искал да го замери с томахавката си, но си спомнил за кучето на нашия бял брат.
— Динго! — извика Томек.
— Динго! — като ехо повтори боцманът.
— Може би това е кучето на моя бял брат. Разузнавачите веднага се върнаха, за да ни уведомят за това, което са видели. Щом кучето скита около селището, тогава имаме неоспоримо доказателство, че Бялата роза се намира у зуните.
— Трябва веднага да проверим дали тоя мним койот е моят Динго — разпалено каза Томек.
— Аз ще дойда с моите бели братя. Ще ни води Съсеченото лице — заяви Черната светкавица. — При тоя случай ще огледаме селището и на място ще съставим плана за действие.
През време на своето отсъствие Черната светкавица остави за свой заместник вожда Дългите очи. Разузнаването щеше да продължи два-три дни, затова си взеха храна и напълно въоръжени, напуснаха каньона.
Съсеченото лице ги водеше по края на планинската верига. Поради близостта на селището на индианците зуни той избираше най-скалистите места, за да не оставят следи. Но едва след повече от два часа ходене започна истинското разузнаване. Като прикритие сега те използуваха скали, дървета, храсти и всякакви неравности на почвата, а в откритите места пълзяха по земята. Намираха се вече близо до пуеблото. Те се изкачиха след Съсеченото лице на едно малко възвишение, където се спотаиха между храстите.
Отгърнаха внимателно клоните и пред очите им се откри пуеблото, сякаш залепено за подножието на стръмната скала.
Томек разглеждаше подробно селището на зуните с бинокъла, който беше му дал вождът Дългите очи. От мястото, където се намираха, се виждаше цялото селище. Пуеблото беше разположено от двете страни на чупката на планинската стена: от изток и от юг. Върху масива на най-долните къщи, които бяха без врати и прозорци, се издигаше терасовидно цяла пирамида каменни постройки. На по-горните етажи къщичките бяха все по-малки и още по-прилепнали до скалната стена. Част от плоските покриви на всеки етаж беше за по-горния тераса, на която през деня се концентрираше животът на жителите на селището. Като ги гледаше отдалече, човек имаше впечатление, че това са големи каменни стълби, прилепнали до планинската стена.
54
Националният парк заема площ, дълга сто километра и широка осемдесет километра. Девствените гори, дивите планини, многобройните водопади и гейзери образуват фантастичен кът в света, непокътнат в своята първична форма. Там не е позволена да се експлоатира нищо, да се посели някой или да ходи на лов. Всички животни (между другото и бизоните) тук живеят в безопасност, незаплашени от човека. Само в непроходимите места са прокарани пътища.