Квадратни отвори на плоските покриви заместваха вратите, прозорците и комините в скалните къщички. От етаж на етаж се отиваше по подвижни стълби. През нощта при нападение зуните ги прибираха на покрива. По тоя начин селището представляваше истинска крепост, в която можеше да се отстъпва от етаж на етаж.
Беше преди обед. През бинокъла ясно се виждаха жени, които готвеха на терасите, и деца, които си играеха там. Томек внимателно разгледа всички тераси, като търсеше сред пуеблоските добре запечатаната в паметта му фигура на Сали. За съжаление никъде не можа да я открие. Разочарован и угнетен, той подаде бинокъла на боцмана. След това и Черната светкавица разгледа пуеблото, а най-сетне същото направи и Съсеченото лице.
— Хоуг. Зуните са извънредно предпазливи — обади се тихо Черната светкавица, когато Томек скри бинокъла. — Само една стълба е пусната на земята и въоръжени мъже пазят жените, които работят на полето.
Отчаяни, Томек и боцманът едва сега обърнаха внимание на това.
— Дали това не е доказателство, че те именно са отвлекли Сали? — извика Томек. — Не можах да я видя никъде между индианките по терасите.
— Нищо положително не може да се каже, но във всеки случай зуните са много предпазливи и сякаш се страхуват да не бъдат нападнати — отговори Черната светкавица и като се обърна към разузнавача, попита: — А къде моят брат Съсеченото лице видя чудноватия койот?
— Недалеч оттук, ей там в гъсталаците — обясни Съсеченото лице, като показа малко по̀ на юг един пояс от храсти.
Слязоха предпазливо от възвишението. Няколко часа се въртяха около пуеблото, но никъде не срещнаха тайнствения койот. Огромният боцман, уморен от ходенето по неравния, пълен с дупки терен, бършеше потта от челото си, а накрая се спря и каза:
— Хайде да си починем, че се уморих много от горещината. На мене ми се струва, че това е било все пак койот.
— Откъде правиш това заключение, щом сами още не сме се уверили? — попита Томек разтревожен.
— Ха, ако това беше нашият Динго, нямаше да има нужда да го търсим като игла в купа сено. Не смяташ ли, че само да ни подуши, и веднага ще изтича при нас?
— Не помислих за това — въздъхна Томек.
— Малкия вожд казва, че враговете едва не убили кучето. Ако то е живо и е тръгнало след пуеблосите, тогава сигурно се пази от тях. През деня може би се крие в степта като койотите, а вечер идва при пуеблото — забеляза Черната светкавица.
— Ха, и това е възможно — измърмори боцманът.
— Черната светкавица правилно забеляза — съгласи се Съсеченото лице. — Ние срещнахме животното на разсъмване.
— Сега нека седнем да починем тук, а когато слънцето се скрие зад степта, отново ще отидем да обиколим пуеблото — предложи вождът.
— Няма друг изход — съгласи се на драго сърце боцманът.
Томек седна при него, а Черната светкавица и Съсеченото лице неуморимо претърсваха гъсталаците. Накрая, уморени и те се върнаха при белите си приятели.
Часовете минаваха един след друг. Слънцето бавно се придвижваше по небето на запад. Щом се показаха първите звезди, четиримата разузнавачи подновиха търсенето. През нощта те обиколиха пуеблото няколко пъти, като се приближаваха или отдалечаваха от него. Понякога се обаждаше кукумявка или прилеп трепваше с крила, чуха дори вой на истински койот, но той не наподобяваше лая на Динго.
— Струва ми се, че разузнавачите са взели койота за нашето куче — прошепна боцманът на Томек.
Томек предупредително запуши устата му с ръка. В момента се намираха много близо до стените на пуеблото, а на терасата на първия етаж двама пазачи седяха при разпален огън. Изведнъж Черната светкавица се спря. Протегна глава като жерав към обляното с лунна светлина пуебло, след което мълчаливо посочи с ръка към терасата.
На терасата имаше две фигури. Те се спряха за малко при пазачите и започнаха да се разхождат бавно.
Томек скочи и направи движение, сякаш искаше да побегне към пуеблото. За щастие в тоя момент твърдата ръка на Черната светкавица се намери на неговото рамо. Томек овладя непредпазливото си движение, предизвикано от голямото вълнение, но не можа да въздържи сълзите си, които пълнеха очите му. Вече нямаше и най-малко съмнение, че там, на терасата, се намираше Сали. Тя се разхождаше бавно, съпровождана от по-възрастна и по-висока от нея индианка. Тъмните силуети на жените ясно се очертаваха върху фона на белите стени на пуеблото, обляно от лунната светлина. Боцманът също позна момичето и беше не по-малко развълнуван от своя млад приятел. За това свидетелствуваше неговото ускорено дишане. Той се премести до Черната светкавица и го погледна право в очите. Без да снеме лявата си ръка от рамото на Томек, вождът направи с дясната многозначителен знак да мълчи, Четиримата стояха като каменни статуи, загледани в силуета на терасата.