Томек побутна боцмана. Морякът трепна и отвори очи.
— Време ли е вече… — попита той.
Черната светкавица поклати многозначително глава и сложи пръст на устата си. Разбраха, че заповядва мълчание.
Той извика с ръка Пламтящия лъч, който веднага разбра, че Черната светкавица го отличава между толкова мъжествени и безстрашни бойци. Бързо преметна пушката през рамо и силно притегна ремъка й на гърдите си. После мушна ножа и томахавката си в широкия колан, който опасваше бедрата му; беше готов. Боцманът и четиримата индианци стиснаха здраво въжето. Почнаха да го спускат бавно в пропастта.
Черната светкавица надникна през стръмнината. Томек не вярваше, че той ще може да види нещо в мрака, но по едно време вождът даде знак да не спускат повече въжето.
Пламтящия лъч, без да продума, седна на земята, пусна краката си в пропастта, хвана въжето здраво и изчезна в черната бездна. Минаваха секунди… Останалите на площадката бяха вперили поглед в опънатото въже. Изведнъж въжето увисна свободно. Двукратното леко подръпване означаваше, че Пламтящия лъч се намира вече в пуеблото. Черната светкавица посочи Томек.
Момчето прехвърли през рамо пушката си, хвана въжето с двете си ръце, седна на земята и бавно се откъсна от ръба на скалата. След това се обърна с гърди към скалния блок. С крака се отблъскваше от стръмната стена и се спущаше на ръце надолу. След миг увисна във въздуха между небето и земята. По-силен, отколкото момчетата на негова възраст, той се плъзгаше сръчно по въжето. След малко в тъмнината му се мярнаха белите очертания на къщите, а после докосна с крака плосък покрив на сграда. Дръпна два пъти въжето и легна до Пламтящия лъч.
След тях един след друг слязоха Черната светкавица, Съсеченото лице и още двама други червенокожи. Боцманът и двама индианци бяха останали на скалната площадка и оттам в случай на нужда трябваше да стрелят с пушки срещу жителите на пуеблото.
Черната светкавица даде знак и един след друг всички се спуснаха от плоския покрив върху терасата. Къщата на вожда се намираше на най-горния етаж на селището, затова терасата към вътрешността й имаше нормален отвор за врата, прикрит само с дебело одеяло. Черната светкавица и Пламтящия лъч първи се промъкнаха до отвора, а точно зад тях се спотаи Томек. Черната светкавица посочи с глава на един от индианците пуснатата за по-долния етаж стълба. И едва сега повдигна предпазливо завесата.
Вътре гореше огън. На бледата му светлина те видяха обитателите й, които спяха. Бяха трима мъже и три жени. Черната светкавица бързо взе решение. Даваше заповеди с жестове. Пламтящия лъч с оръжие, готово за стрелба, трябваше да барикадира вратите. Томек и един червенокож получиха заповед да хванат старата пуеблоска, а другите двама индианци трябваше да се погрижат за спящата надясно от вратата девойка. С третата жена щеше да се справи сам Черната светкавица. В същото време Пламтящия лъч трябваше с оръжието си да държи в шах мъжете, в случай че се събудят.
Всички едновременно тръгнаха към спящите. Приближиха се безшумно до постелята върху рогозки. Индианецът дръпна одеялото, метна го върху главата на пуеблоската, а Томек с ремъци бързо свърза ръцете и краката й. След това запушиха устата на изплашеното момиче — всичко беше свършено по плана. Останалите другари също се справиха отлично. Трите жени лежаха вързани и увити с одеяла.
Сега по двама те започнаха да се прокрадват към постелята на мъжете. Индианците измъкнаха томахавките от коланите си. Изваждането на оръжието от червенокожите не уплаши Томек, защото той беше вече опознал техните обичаи и знаеше какво означава това — с обърнатите откъм плоската страна томахавки те зашеметяваха своите жертви с лек удар по главата. Изглежда, предполагаха, че пуеблосите ще им окажат съпротива.
Приближиха се до постелята на пръсти. Точно в тоя миг минаваха покрай огъня, който гореше сред стаята. Изведнъж нещо тежко тупна върху покрива на къщата. Тънкият пласт адоба, от която беше направен покривът, се продъни от силния удар. Разнесе се глух трясък, тропот на падащи камъни и… огромното тяло на боцмана се строполи на средата на стаята. Той именно беше виновникът за цялото нещастие.
Нищо чудно, че боцманът не можа да се примири с ролята, която бе му определил Черната светкавица. Значи, Томек щеше да се бори за освобождаването на Сали, а той ще лежи спокойно горе с пушка в ръка? Морякът не можеше веднага да се противопостави на заповедта на Черната светкавица, за да не дава лош пример, но след няколко минути, когато шестимата другари бяха вече в пуеблото, той накара останалите индианци да държат въжето и се спусна смело в пропастта. Отначало всичко вървеше отлично. Но на около десет метра от покрива на къщата той полетя надолу. Двамата индианци не можаха да удържат такава голяма тежест и пуснаха въжето, за да не изхвръкнат от скалната площадка.