Боцманът се държа мъжествено. Не издаде никакъв вик, когато падаше като камък, не охна, когато с цял куп камъни се строполи в средата на стаята право в жарта на огъня. Но, изглежда, усети разпалените въглени, та скочи по-бързо от заек, гонен в степта от койот. Огънят загасна, но боцманът разпозна своите. Преди изненаданите от случката другари да дойдат на себе си, той халоса в главата вожда на зуните, който крещеше силно. Едрото мъжище веднага млъкна и се строполи на земята. После пламна борба с двамата му сина, но и те се предадоха бързо. След малко всички вече лежаха здраво вързани.
Черната светкавица остави Съсеченото лице при пленниците в полуразрушената стая, а сам с останалите другари излезе на терасата. Беше вече крайно време за това. Разбудени от трясъка и вика на нападнатите, пуеблосите изскочиха от домовете си с оръжие в ръка. Няколко души, които живееха на по-долния етаж, вече слагаха стълба до стената. Черната светкавица свали пушката си от гърба и без дори да я подпре до рамото си, натисна спусъка й. Пуеблосът, който се качваше на стълбата, рухна на земята.
Силни крясъци на ужас се разнесоха из всички кътчета на пуеблото. Изплашени, зуните се спотайваха по терасите и не можеха да разберат по какъв начин врагът се е промъкнал в самото сърце на крепостта.
По заповед на Черната светкавица апахите и белите бяха се скрили зад ниската ограда, която обикаляше най-горната тераса, и едновременно гръмнаха с пушките си над главите на разкрещелите се пуеблоси. В отговор на залпа в подножието на стените на пуеблото се разнесе проточен боен вик — това бяха вождовете Хитрата лисица и Дългите очи, които идваха на помощ на своите другари.
Когато се разсъмна, много пуеблоси с оръжие в ръка се опитваха да заемат отбранителни позиции на най-долния покрив, но тогава върху тях се посипваха стрели от жилището на вожда. Настана страшна суматоха, която Томек искаше да използува. С Черната светкавица те влязоха в полуразрушения дом. Двамата са спряха пред вожда на зуните. Съсеченото лица му отпуши устата.
Вождът на пуеблосите не можеше да разбере какво е станало. По какъв начин бели и апахи са се вмъкнали в неговата къща? Означаваше ли това, че цялото пуебло е превзето от врага без борба? С изплашен поглед той гледаше нападателите, които стояха пред него.
— Седни, за да можещ да говориш с нас с достойнство, както подобава на вожд, при все че не съм сигурен дали заслужаваш тая чест — каза гордо вождът на апахите.
Зуни седна на постелята. Поуспокои се малко, като видя семейството си вързано с въжета. Щом още са живи, значи, положението не е толкова лошо.
— Защо нападнахте нашето пуебло? Какво искате от нас? — започна той несигурно. — Нямаме вече резерви от храни. Изядохме всичко през продължителната суша.
Черната светкавица не каза нищо. Дълго измерваше зуни с презрителен поглед и накрая се обади:
— Ще отговаряш само на въпросите, краставо пуеблоско куче! Кажи ни името си, ако изобщо такъв никакъв вожд може да има име.
Тъмното лице на зуни позеленя от тая обида. Наведе глава. Той разбираше своето безсилие.
— Имаш ли име? — рязко го попита Черната светкавица.
— Моите братя ме наричат Ма’киа, което на езика на белите означава Ловец на орли — мрачно отвърна зуни.
— Тебе ли са нарекли Ловец на орли? — разсмя се апахът. — По-скоро би трябвало зайци да ловиш. Какъв вожд си ти, щом погуби собственото си племе! Можем сега да убием и тебе, и синовете ти, и жена ти. Ще направим това с всички зуни, ако не се подчиниш на волята ни.
Ма’киа мълчеше. Нямаше какво да каже. Враговете са го взели в плен, а навярно в ръцете им е и цялото пуебло. Съдбата му е в техни ръце, а може ли да чака милост от апахите?
Черната светкавица със задоволство гледаше посърналия зуни. Погледна многозначително към Томек. Почвата беше подготвена. Белият приятел можеше да започне преговорите.
— Разбра ли вече, че ти и твоите хора се намирате сега в наши ръце? — попита го Томек.
Ма’киа не отговори нищо, затова Томек продължи:
— Взехме те в плен заедно с цялото ти семейство. Можем да ви убием или да ви подарим живота. Не заслужавате обаче милост, а сурово наказание.
В това време на площадката се чуха гърмежи. Едновременно и обградилите пуеблото също започнаха канонада. Черната светкавица излезе навън. След малко се върна и незабелязано намигна на Томек. Всичко беше наред.