— Заклевам се в живота си! — трескаво извика метисът. — Това са хора на Варгас: Жозе и Кабрал. Алвареш ги е накарал да ни нападнат! Платил им е! Издърпай ме!
След малко полуживият пленник седеше на земята.
— Кой уби младия Никсън? — сурово попита Смуга.
— Кабрал направи това.
— Кажи сега защо ни предаде.
— Преди няколко месеца бях в Манауш. Загубих много на карти. Алвареш ми даде пари назаем да си платя дълговете. Каза, че няма нужда да му ги връщам, ако му направя услуга. Когато приемах на Амазонка последната пратка храна, дойдоха с лодка тия двамата — Кабрал и Жозе. От името на Алвареш поискаха да склоня Никсън да отпрати Уилсън от лагера и да им съобщя за това. За тази цел ми дадоха кучето си.
— Подло си постъпил, Матеу, голяма е вината ти — отвърна Смуга.
— Казах всичко, което искаше. Освободи ме сега! — каза Матеу с малко по-уверен глас.
Смуга го изгледа сурово и отговори:
— Можех да науча истината от тебе, а после да пусна края на въжето. Досега само костите ти щяха да останат на дъното на реката. Знаеш ли защо още си жив, жалък предателю?
— Сеньор, подари ми живота!
— Жив си, защото това щеше да бъде много леко наказание за тебе — продължи Смуга. — Човек, който умира бързо, няма време да осъзнае колко голяма е вината му.
— Какво още искаш? — с разтреперан глас попита Матеу.
— Най-напред ще ме заведеш при индианците яхуа, които са обезобразили мъртвия Никсън. После заедно ще намерим Кабрал и неговия съдружник, а след това ще направим посещение на Педру Алвареш.
Метисът мрачно мълчеше. Чак след доста време тихо проговори:
— Трябва да направя това, което искаш. Но не казвай истината в лагера. Индианците от племето субео биха ме убили веднага.
— Опиташ ли се да избягаш, ще те намеря дори ако трябва да посветя на това остатъка от живота си, а тогава… Помни!
Той освободи ръцете на пленника, после изпразни револвера му и заедно с ножа го хвърли в краката му.
— Вземи ги и тръгвай пред мене! — заповяда на Матеу.
III
Среща с индианците от племето тикуна
След завръщането в лагера Смуга проведе тайно съвещание с Никсън и Уилсън. И двамата бяха дълбоко потресени от измяната на Матеу.
— Ах, тоя жалък негодник! — извика Никсън. — Винаги съм му оказвал такова доверие. Дори и сега! Какъв глупак съм! Ако не бяхте вие, можеше да се стигне до ново нещастие!
— Подлец! Безсъвестно е предал клетия Джон в ръцете на убийците — заприглася му Уилсън. — Заслужава най-сурово наказание. Не разбирам защо веднага не му теглихте куршума!
Смуга, към когото бяха отправени тези думи, свъси вежди и отвърна:
— Аз не съм палач, господин Уилсън!
— Щом за да изтръгнете от него показания, вие не сте се поколебали да го изтезавате като индианец, длъжен сте били също така да го накажете според вината му — разпалено добави Уилсън.
— Първо надвих Матеу в борба при равни условия — и той, и аз имахме оръжие! — отговори Смуга. — Вярно е, че после го посплаших с пираните, но не съм сигурен какво щях да направя, ако продължаваше упорито да мълчи!
— Не оскърбявайте господин Смуга, като го сравнявате с дивите индианци — строго се намеси Никсън. — Жестокото отмъщение не ще върне живота на бедния Джон.
— Наистина не исках да ви засегна, извинете ме… — веднага каза сконфузеният Уилсън, ала Смуга го прекъсна с думите:
— Да забравим това, изобщо не съм се обидил. Не смятам, че индианците са по-лоши хора от нас. Именно белите направиха живота им ад. Но ако вие сте способен да се саморазправите с един беззащитен пленник, моля ви, вземете моя револвер и застреляйте Матеу. Той положително си го заслужава. Затворен е в стаята ви, ръцете и краката му са вързани.
Смуга хвърли оръжието на масата, а посраменият Уилсън побърза да каже:
— Сам си заслужих тези думи. Още веднъж моля да ме извините. Но какво ще правим сега с Матеу? Все пак не може да му се размине ей така!
— Можем да го дадем под съд в Манауш, положително ще го накажат — предложи Никсън.
— Това би било прибързано. Алвареш има солидни връзки — каза Смуга. — Моля да не се забравя, че Матеу е не само съучастник в престъплението, а също и единственият засега свидетел, чиито показания, подкрепени с други доказателства, ще ни помогнат да се доберем до фактическия подбудител на нападението. Трябва да съберем повече свидетели.
— И какво възнамерявате? — попита Никсън.
— Най-напред бих искал да стигна до индианците яхуа, които са участвували в нападението и са поругали тленните останки на Джон. Може би ще успея да откупя от тях ужасния им трофей. Нека главата на този нещастен младеж почива в земята заедно с тялото му.