За по-малко от два дни бяха готови за път. На третия ден Никсън и група индианци субео изпратиха другарите си на брега на Рио Путумайо. Там се намираше примитивен пристан. За него с въже от лиани беше вързана дълга, тясна лодка, направена от издълбан ствол на махагоново дърво. Носът и кърмата бяха заострени и стърчаха над водата. Голям плюс на лодката беше лекотата й, благодарение на което тя можеше да се пренася по суша на местата, където катарактите33 правеха плаването невъзможно. Хабоку седна на кърмата, а останалите трима индианци заедно с Матеу, наредени един зад друг, щяха да гребат. Смуга и Уилсън се настанаха между кормчията и гребците. В предната част на лодката сложиха багажа. Сбогуваха се набързо и Смуга даде знак за тръгване. Лодката се оттласна от пристана и пое нагоре по Рио Путумайо.
Индианците субео34 бяха във весело настроение. За участието си в експедицията щяха да получат щедро възнаграждение, а присъствието на безстрашния Смуга им вдъхваше сигурност. И поради това ловко направляваната лодка се носеше срещу течението близо до брега, където дърветата на селвата хвърляха живителна сянка над водата.
Племето субео от незапомнени времена живееше по бреговете на река Уаупес и нейните притоци. И нищо чудно, че всички мъже от това племе бяха опитни гребци. Те от деца свикваха с водата, която играеше важна роля в живота им. Реките бяха пътищата, които свързваха съюзените родови общини. Мъжете хващаха риба в реките, а по бреговете им ловуваха и строяха пристани за лодките. В крайбрежните храсталаци криеха свещените барабани, под ударите на които се къпеха при изгрев слънце, за да почерпят сила от славните си прадеди, които според техните вярвания обитаваха глъбините на животворната река. Затова реките представляваха свещено място за всяка община. Всички религиозни обреди се извършваха единствено от мъжете и затова реките бяха изключително тяхна област, а жените обработваха малките нивици и отглеждаха маниока, захарна тръстика, царевица, батати и пъпеши.
Само след няколко часа плаване Смуга се увери, че екипажът е добре подбран. Лодката с неизменна скорост се носеше нагоре по реката, а гребците не изглеждаха уморени. Седяха почти неподвижно, като бронзови статуи, и бързите им, отсечени движения на ръцете равномерно плъзгаха лодката срещу течението на реката. А бяха и в добро настроение.
— Хе-ее-ее!… — ще подвикне някой от тях към птиците, които се въртяха във въздуха. — Накъде сте се разхвърчали?! Само да вдигна пушката, и ще свърши вашето летене!
Другарите му избухваха в смях. После хорово подхващаха някоя песен на своето наречие, но нито за миг не спираха да гребат с късите лопатообразни индиански весла, покрити с вгорени, оригинални орнаменти. Но случеше ли се ръбът на лодката почти да се опре о брега, а клонестите корони на дърветата да закрият небето, шегите и песните веднага секваха, защото индианците пазят мълчание в гората.
В крайбрежния гъсталак цареше почти ненарушима тишина. Само понякога се чуваше глухият трясък на сгромолясващ се горски гигант или отчаяният вик на загиваща птица или животно. В привидно мъртвите горски дебри сред природата непрекъснато се водеше безмилостна борба на живот и смърт.
Коритото на реката беше осеяно с множество островчета, подводни пясъчни възвишения и плитчини. Върху позлатения от слънцето пясък розовееха разкошни фламинги35 или дремеха малки зелени крокодили. Из плитчините бродеха бели чапли, а ята диви патици отлитаха при вида на лодката.
Два дни плаване на северозапад минаха без особени събития. На третия ден, малко след тръгването, индианците спряха да пеят и зорките им очи зашариха по крайбрежния гъсталак.
Смуга и Уилсън веднага забелязаха повишената предпазливост и безпокойството на индианците. Веднага се досетиха, че са навлезли в територия, населявана от някое войнствено племе. Уилсън хвана пушката, която лежеше на дъното на лодката, а Смуга започва внимателно да оглежда и двата бряга.
Известно време се движеха бързо в пълно мълчание. Внезапно кормчията Хабоку тихо, предупредително извика и посочи с ръка левия бряг. В заливчето на реката стоеше малко кану — лодка от издълбано дърво, в която един индианец прав ловеше риба с харпун.
33
34
Племето субео населява бреговете на река Уапес — в Колумбия Ваупес — от езерото Уарна до потока Уаракапури — и нейните притоци Каудуяри, Керари и Пирабатон, а също и бреговете на потока Уаракапури.
35