Смуга се радваше на успеха на Томек, когото обичаше като роден син. Нали Томек искаше да му подражава във всичко, да стане също така прочут пътешественик. С голямо вълнение той си спомняше за първата им обща експедиция до далечна Австралия, когато Томек, тогава още юноша, направо му призна това. Сега Смуга съжаляваше, че Томек не е с него. На това момче винаги можеше да се разчита. То имаше необикновена дарба да печели сърцата на хората, както и интуиция, благодарение на която по време на ловни експедиции излизаше цял и невредим от различни тежки премеждия. Съзнанието, че Томек без оглед на каквото и да било би се явил при всяко негово повикване, му доставяше голяма радост.
Докато мислеше за младия си приятел, Смуга се вслушваше в дишането на заспалите си спътници. От съседния хамак се носеше мощно хъркане. В такава бурна нощ нямаше защо да се опасява вече, че индианците тикуна ще ги нападнат. Освен това суеверните индианци изобщо нямаха навик да скитат из гората след залез слънце. Вярваха, че тогава в нея витаят зли духове, от които те много се страхуваха. Така че щом Матеу спеше дълбоко, Смуга също можеше да си почине малко, преди да се е съмнало. Той притвори очи. Лека-полека го обори дрямка.
Смуга се събуди ненадейно, но като човек, свикнал с опасности, не направи и най-малко движение. Полека привдигна клепачи. Бурята бе стихнала и дъждът спрял. В колибата цареше полумрак; светлото лунно сияние проникваше през входния отвор. Една минута Смуга се ослушва напрегнато. Чуваше се дълбокото дишане на спящите. Смуга помисли, че сигурно го е събудил крясъкът на някоя нощна птица. Но не можеше отново да заспи, човъркаше го някакво вътрешно безпокойство. Изведнъж разбра какво го е събудило: Матеу беше престанал да хърка. Смуга напрегна слух.
Стори му се, че чува лек шум, сякаш някой плъзга длан по ствола на дървото, на което беше вързан хамакът му. Веднага се сети, че тъкмо там, на чепа, беше закачил колана с револверите.
„Матеу краде оръжието“ — помисли си той.
Дори и да беше така, в момента не можеше да му попречи. Докато скочи от хамака, метисът щеше да го намушка с нож или да го застреля. Затова лежеше спокойно и дишаше равномерно като човек, потънал в дълбок сън. С полуотворени очи напрегнато се взираше във входния отвор на колибата, осветен от лунните лъчи. Изведнъж стана съвсем тъмно.
„Матеу излиза — разсъждаваше Смуга. — Той закри отвора с тялото си.“
Миг след това лунните лъчи отново разредиха мрака. Смуга безшумно се смъкна от хамака на земята. Докосна бързо постелята на Матеу и се увери, че е празна. После опипа светкавично колана с револверите, окачен над собствения му хамак. Кобурите бяха празни.
Смуга се приближи предпазливо до изхода. Никого не събуди. И най-малкото забавяне можеше да улесни бягството на Матеу. Наостри уши. Чу шумолене в храсталаците край реката. Досети се, че Матеу е решил да избяга с лодката. Това беше отлична идея, защото, преследвайки го по суша, нямаше да имат никакъв шанс да настигнат беглеца. Освен това Матеу нямаше да остави следи, които биха улеснили преследването.
Смуга се измъкна от колибата и крадешком се затича към брега, където бяха оставили лодката. Слиса се, когато видя, че тежката лодка до половината беше вече спусната във водата. По-рано бе подценил силите на метиса. Нямаше време за губене. Ако Матеу влезеше с лодката в реката, лесно щеше да избяга. Смуга не би могъл да го спре дори с изстрел, защото в бързината не успя да си вземе оръжие.
Матеу се наведе над кърмата на лодката, хвана я с ръце отдолу и започна да я бута във водата. Смуга се хвърли върху беглеца. С удар по врата го събори в лодката. Матеу се привдигна и клекна. Явно позна нападателя, защото ръката му без колебание посегна към колана, в който бяха пъхнати револверите. Смуга го удари с юмрук под брадата. Матеу се олюля и падна по гръб. Преди да се изправи на крака, противникът му се стовари върху него с цялата тежест на тялото си. Смуга имаше значителен опит в ръкопашния бой. Затова не след дълго дясната ръка на Матеу, извита назад, изпука в ставата. Матеу изохка от болка.
Сега Смуга му измъкна револвера от колана и рече:
— Глупав си, Матеу! Жив никога няма да ми избягаш! — Опря револвера в плещите му и заповяда: — Ставай!