Томек при изворите на Амазонка

Метисът, пъшкайки, се вдигна от земята. Без да срещне съпротива, Смуга взе и втория му револвер.

— Ако още веднъж се опиташ да избягаш, ще дам главата ти на индианците яхуа за главата на Джон Никсън — предупреди го той. — А сега лягай да спиш, защото най-много след два часа тръгваме на път!

IV По Рио Путумайо

Смуга спа малко тази нощ. Едва месецът се скри зад дърветата от другата страна на реката и Хабоку го докосна по рамото. Смуга веднага отвори очи. В колибата цареше мрак. В съседния хамак Матеу още простенваше насън.

— Време е вече — прошепна Хабоку. — Скоро ще съмне…

— Събуди всички, потегляме — отвърна Смуга.

Излезе от колибата. Уилсън разпределяше сухата храна.

— Добро утро! — извика му той. — Закуската е готова. Малко се поуспахте днес!

— Добро утро, действително не съм чул, когато сте станали — отговори Смуга и не спомена нищо за опита на Матеу да избяга през нощта.

— Погрижете се всички да бъдат след четвърт час в лодката. Аз в това време ще поогледам наоколо.

Не след дълго застана на брега на Путумайо, пресичаща малко по̀ на запад границите на Колумбия37, която тук се вмъкваше като тясна ивица между териториите на Бразилия и Перу. Това беше най-късият път до индианците яхуа, които населяваха пограничната зона на Перу по брега на река Света Тереза, приток на Путумайо.

Реката още се губеше в гъстата нощна мъгла. Дърветата по брега чезнеха в синкава омара. Сега вече индианците тикуна не можеха да предприемат нищо дори и да се бяха притаили за атака някъде наблизо. Времето беше превъзходно, за да преминат крадешком колумбийската граница.

Без да губи време, Смуга се върна в лагера, където спътниците му привършваха закуската.

— На път! — кратко заповяда той.

— Готови сме — отговори Уилсън, като пъхна в ръчната чанта закуска за Смуга, докато Хабоку и гребците пренасяха багажа на брега на реката. Скоро всички заеха местата си в лодката.

Близо час се движеха в мълчание. Изведнъж на изток се проясни. Дневната светлина бързо разпръскваше мъглата. На чистото, лазурно небе се появи палещото слънце. Крайбрежната селва веднага се огласи от птичи крясък. На двойки или на ята над реката прелитаха шумно грачещи папагали, чиято пъстроцветна перушина бляскаше с цветовете на дъгата. На пясъчния бряг се излежаваха крокодили и големи костенурки. Стада кресливи маймуни започнаха да се гонят лудо по дърветата.

Беше вече втората половина на сухия период38, затова по бреговете на реката освен крокодилите и костенурките се появяваха и други животни, търсещи живителна влага.

След малко Хабоку съгледа с набитото си око един гигантски мравояд39 с тъмнокафява, почти черна, гъста и доста твърда козина, която на гърба образуваше нещо като грива, а отпред, на челото, се раздвояваше и висеше настрани.

Лодката се движеше близо до брега. Тя неочаквано изплува изпод увисналите клони на дърветата. Щом я забеляза, животното приседна на задните си крака, а предните, въоръжени с яки нокти, по-силни от тези на ягуара, вдигна за отбрана. Понеже хората не го нападнаха, то побягна и размахвайки рошавата си опашка, която приличаше на китка пера, с тромав галоп изчезна в гората.

Пътниците продължаваха да се движат напред, без да отдъхнат нито миг. Наближаваше пладне. Изведнъж Хабоку тихо извика и рязко насочи лодката към крайбрежието. Единият от индианците субео хвърли веслото на дъното на лодката и веднага грабна лъка и стрелите. Пробудени от дрямката, Смуга и Уилсън видяха доста голямо стадо пекари40 да прекосява реката. Смуга веднага позна, че това са белобради пекари, отличаващи се от обикновените пекари по голямото бяло петно на долната си челюст. Те живеят във всички гористи субтропически райони на Южна Америка. Бродят из горите предимно на стада и лесно преодоляват реките по пътя си.

Пекарите тъкмо се приближаваха до брега. Изплашени от вида на хората, те забързано се закатериха на сушата. Индианецът полека се изправи в лодката. Нагласи стрела на тетивата на лъка и след това внимателно огледа стадото, което излизаше на брега. Избра си едно младо животно и го уби с два точни удара. Пътниците сложиха плячката на носа на лодката и продължиха по реката.

Преди да се свечери Уилсън осведоми Смуга, че вече се намират на територията на Перу. Матеу, който добре познаваше тия места, потвърди думите му. Смуга беше изумен от индианците, които цял ден работеха с веслата почти без отдих и храна, а въпреки това не изглеждаха уморени и щом нямаше някаква опасност, си тананикаха песни или се шегуваха41. Сега обаче беше крайно време да починат. Ето защо всички се заоглеждаха да намерят удобно място, където да отседнат на бивак.

37

Колумбия — наречена по името на откривателя на Америка — Христофор Колумб — е република в северозападната част на Южна Америка, граничеща с Венецуела, Бразилия, Перу, Еквадор и Панама. Тази страна с територия 1138,3 хил.кв.км има понастоящем 14 769 000 жители, които в по-голямата си част са съсредоточени в планинските котловини. Югозападните низини, заемащи 2/3 от страната, са почти безлюдни. Столицата Богота е разположена в източната верига на Андите; 2/3 от населението се занимават със земеделие и скотовъдство. Кафето е главният предмет на износа. Има мини за смарагди, злато и платина в долината Атрато недалеч от границата с Панама; основното богатство на страната е нефтът.

38

Сухият период на тази географска ширина продължава от май до септември.

39

Гигантският мравояд е дълъг до 2,5 м. Само върхът на муцуната, устата, клепачите и ходилата му са неокосмени. Теглото на възрастно животно стига до 40 кг. Живее поединично и непрекъснато е в движение. Спи, където го завари нощта. Храни се с термити, мравки и техните личинки, които измъква с лепкавия си език от гнездата, след като ги разрови с нокти. Женската ражда едно малко и почти цяла година го носи на гърба си и го кърми с млякото си. Мравоядите се срещат само в екваториалните райони на Южна Америка.

40

Пекари — първи подразред на чифтокопитните животни, към който спадат две семейства: свинете и хипопотамите. Американските пекари образуват първото от тези семейства. Обикновеното пекари е разпространено от Арканзас до Патагония. Тялото му е дълго до 1 м. и е тъмнокафяво до черно. Пресечено е от една бяложълта ивица, която започва от плешките. На гърба си има жлеза, която отделя секрет с остра миризма. Поддава се на опитомяване.

41

Необикновената физическа издръжливост на южноамериканските индианци се потвърждава от учени и пътешественици. Ървин Голдмън, който е правил етнографски изследвания сред индианците от племето субео, в труда си „Индианците субео от Северозападна Амазония“ пише, че индианците от това племе проявяват огромна издръжливост при минимално хранене и почивка. Така например те могат да гребат в продължение на 17 часа, като почиват съвсем малко и се подкрепят с шепа сготвена маниока, без да слизат на брега. Същото се потвърждава и от бележития полски пътешественик-изследовател и писател Мечислав Лепецки, който между другото е извършил седем пътешествия до Южна Америка. Най-краткото от тях продължило половин година, а най-дългото — по време на Втората световна война и след приключването й — 17 години. Според М.Б.Лепецки южноамериканските индианци могат да гребат от изгрев до здрач с един час обедна почивка, тоест около 11 часа, без да чувствуват умора, като дори при това весело си бъбрят.