Мина доста време, докато стадото се гмурна в реката и изчезна. Сега и самецът, който стоеше на стража на брега, се спусна във водата и след едно красиво гмуркане заплува след своите.
Индианците хванаха веслата и лодката отново пое срещу течението на реката.
Към пладне Матеу започна внимателно да се оглежда наоколо. След малко той се обърна към Смуга и каза:
— Вече сме близо! Съветвам ви да не посягате към оръжието, когато се покажат индианците. Те не обичат това, а от белите не се боят!
— Благодаря за съвета — отвърна Смуга. — Когато ги срещнем, не се отдалечавай нито на крачка от мене! Ще ми бъдеш нужен като преводач.
Матеу погледна изпод вежди. Думите на Смуга не направиха особено впечатление на индианците субео. Значи, Смуга не им беше казал за неговата измяна и за опита му да избяга! Това беше добър признак за него.
Индианците субео не проявиха уплаха, като чуха, че се приближават до селището на яхуа, които ги бяха нападнали. По примера на Смуга те само грижливо провериха затворите на пушките си и продължиха спокойно да гребат. Сега вече Смуга беше напълно уверен, че в трудни минути може да се опре на своите хора. Думите на Уилсън, че индианците субео са известни със своето самообладание и храброст, се потвърждаваха на всяка крачка.
Лодката, предпазливо тласкана от веслата, се плъзгаше тихо покрай брега. Сега никой не пееше и не говореше. Промъкваха се почти безшумно под клоните, които хвърляха сянка върху широка ивица вода. Изведнъж точно над главите им се разнесоха пронизителни крясъци. В първия момент пътешествениците помислиха, че след миг върху тях ще се изсипе град от стрели. Но атаката, която очакваха в напрежение, не започваше, а ужасяващите крясъци стихнаха. Тогава и двамата си отдъхнаха с облекчение.
— Проклетите кресливи маймуни! — избухна Уилсън.
— Ами да, цяло стадо беснее по дърветата над нас — каза Смуга, като гледаше нагоре. — Сега са доволни, че ни изкараха ума!
— Взех ги за войнственото племе яхуа — отговори Уилсън и високо се разсмя.
Смуга също се засмя.
Индианците и Матеу не споделяха веселостта на белите си спътници. Продължаваха да седят тихо и плахо се споглеждаха.
— Карайте! — весело извика Уилсън. — Няма нищо тревожно, за щастие това бяха само кресливи маймуни!
Хабоку го погледна укоризнено и рязко отговори:
— Не бързай да се радваш, сеньор. Ако ни нападнат индианците яхуа, ще им отвърнем с куршуми. Борбата никога не плаши субео. Но запомни, че воят на маймуните винаги предвещава някакво нещастие!
— Така е — подкрепи го Матеу. — Сигурно някой от нас ще загине. Маймуните безпогрешно усещат това!
— Пази се тогава — каза Смуга и погледна метиса в очите. — Обикновено злите прокоби се сбъдват за хора с нечиста съвест…
Матеу помръкна. В сърцето му започна да се прокрадва някакъв суеверен страх от Смуга. Може би този бял човек притежава свръхестествена сила? Как иначе би могъл да попадне по следите на кучето, което беше доказателство за вината му? Би ли могъл два пъти да надвие такъв юначага като него, без да си послужи с оръжие? Ако не беше Смуга, никой не би попречил на Матеу да избяга! Сега пък му предсказва смърт…
Индианците любопитно поглеждаха навъсения Матеу. Питаха се защо този необикновен бял човек казва, че маймуните предричат смърт именно на метиса. Да не би наистина да знае?… Индианците субео вярваха в магии, в тайнствени сили и зли горски духове. Тези неустрашими в боя воини се разтреперваха винаги при самата мисъл за магии, магьосници и отрови. Всяка смърт, предизвикана от каквато и да е болест, те приписваха на урочасване от лош, човек. За естествена смърт смятаха само загубата на живота в битка, в резултат на внезапна злополука или от старост. Щом този бял човек казва, че кресливите маймуни вещаят смъртта на Матеу, то сигурно така ще стане.
V
Ловците на глави
Беше рано следобед. Матеу все по-внимателно разглеждаше бреговете на реката. След малко каза полугласно:
— Селцето на яхуа е тук наблизо, познавам местността!
Зад един завой на реката пътешествениците видяха напреки над водата грамаден, окастрен ствол, който съединяваше единия бряг с другия. В двата края на този примитивен мост се виждаха утъпкани от хора пътеки. Те се губеха в крайбрежния гъсталак на джунглата.
— Карай към левия бряг! — каза Матеу, а като се обърна към Смуга, добави: — Тук е, сеньор!