— Благодаря ти, Тунаи, за интересните обяснения — проговори Смуга.
— Искаше да получиш от мен една такава глава. Ела! — каза в отговор Тунаи.
Поведе го към своята къща. Влязоха в нея по полегат дънер. Тунаи тихо произнесе само една дума и жените и децата напуснаха къщата. Тунаи застана в средната част на къщата, където се намираше неговата постеля от рогозки. По гредите наоколо бяха окачени оръжия: сарбакани, лъкове, пики и щитове. Тунаи бавно вдигна ръка към тавана.
— Обещах ти, така че избирай! — тихо каза той.
На хоризонталната греда висяха в един ред няколко мумии на човешки глави. Дългите черни коси леко се поклащаха от вятъра. Чертите на мъртвите лица не бяха деформирани. Те просто бяха своеобразни миниатюри на глави на възрастни мъже. Устата, очите и вратният отвор на мумиите бяха зашити с палмово влакно, за да не може духът на убития да си отмъсти на победителя.
Като омагьосан Смуга гледаше една от главите. Тя се различаваше от другите по късите светли коси. Това беше главата на Джон Никсън. Ако не беше дългият кичур от тънки влакна, който висеше от зашитата уста, можеше да се помисли, че това е отражение на лицето на живия Никсън в умаляващо огледало.
— Избирай! — отново се чу тихият глас на Тунаи.
Смуга бавно се обърна към вожда на племето яхуа. До него стоеше Матеу, закрил лицето си с ръце. С дясната си ръка Смуга несъзнателно се хвана за дръжката на револвера. Но в същия миг се опомни.
Вождът на яхуа беше впил в него проницателния си поглед.
— Веднага се сетих защо си дошъл тук, бели човече — каза той след малко. — Не си искал духът на твоя приятел, заключен в главата му, да блуждае в една индианска къща. Разбирам те, приятелството задължава. Щом идваш при нас с компадре Матеу, можеше веднага да ми признаеш това. Не съм убил този бял човек. Подарявам ти главата му и си върви с мир…
VI
Диханието на смъртта
— Не се доверявай на този дивак, сеньор — прошепна Матеу, като се наведе към Смуга. — Още от пладне не виждам следи от бегълците.
— И на мен ми направи впечатление това — отговори Смуга. — Питах го защо се отклони от дирята, която ясно личеше дотогава. Каза, че се сещал накъде са хванали. Водел ни по преки пътеки. Така сме щели по-бързо да ги догоним.
— Ами ако ни вкара в капан?
Смуга не отговори веднага. Взираше се внимателно в неприветливата местност. Гората редееше. През дърветата прозираха голи пространства или така наречените пахонали. На изток и на запад върху фона на лазурното небе се очертаваха отделни планински вериги. След дълга пауза Смуга промълви:
— Няма как, трябва да се доверим на кампа52. В тая непроходима гора сами не ще намерим бегълците.
— Това е дива местност, сеньор!
— И все пак Варгас е прониквал в тая недостъпна пустош, за да лови роби индианци.
— Да, но той върлува само по покрайнините на Пахонал53, и то с дружина верни и добре въоръжени хора!
— Без съмнение ти имаш право, но Кабрал и Жозе не се страхуват да се крият в степите, населени от войнствени племена.
— Това е друго нещо, сеньор! Те знаят, че си дошъл да им отмъстиш. Те бягат от смъртта…
Смуга отново замълча. Замисли се какво да прави. Досега му вървеше. След като откупи от племето яхуа главата на Джон Никсън, той без спънки доведе експедицията до Икитос. По същото време оттам потегляше кораб за лагерите на каучукосъбирачите по Горна Укаяли54. Смуга веднага се възползува от тази твърде рядка за тия места възможност. Пътуването с индианска лодка би отнело много време и би изложило всички участници в експедицията на многобройни опасности. Плаването по Укаяли не беше леко. И независимо от големите разходи той настани групата на парахода. Благодарение на това за двадесет дни стигнаха в селището Ла Хуаира, разположено на десния бряг на Урубамба, там, където тя се слива с река Тамбо.
Ла Хуаира принадлежеше на известния Франсиско Ернандес Варгас, съпритежател на търговската фирма „Каза Ернандес и Ко“ в Икитос, експлоатираща естествените богатства на джунглата по река Урубамба. Варгас беше патрон, с други думи покровител, а всъщност владетел на стотици индианци, заселени доброволно или принудително около Ла Хуаира. В цяла Монтания55 беше известно, че Варгас търгува с роби индианци, които лови по време на своите разбойнически хайки.
52
Племето кампа, наричано още анти или чунчо, е едно от най-могъщите индиански племена в Перу по Горна Укаяли. То населява огромни пространства в триъгълника между реките Укаяли, Пахитеа, Тамбо и Перене. Племето се дели на три клона: атири — жители на речните крайбрежия, антанири, които се крият вдън горите, и аматсенге — най-дивите, живеещи по склоновете на Андите. Сега кампите са един от вече малобройните народи на Южна Америка, запазили древните си нрави и обичаи.
53
54
В Перу течението на реките се дели на горно и долно; Укаяли от изворите до мястото, където в нея се влива Пахитеа, се нарича Алто Укаяли (горна), а от Пахитеа до сливането й с река Мараньон — Бахо Укаяли (долна).
55