— По-скоро ще затрудни събирането на сведения — отговори Томек. — През периодите на пълноводие хората, а дори и животните, се оттеглят от бреговете на реките. Ето защо няма лесно да намерим ония, които биха могли да кажат нещо за Смуга. Затова пък, ако става въпрос за начина, по който ще се придвижва експедицията, в Амазония на много места винаги се пътува с лодки. Виждаш ли, Амазонка през по-голямата част на годината излиза от бреговете си и някои области непрекъснато са наводнени. Това е така, защото дъждовният период настъпва по различно време в северното и в южното полукълбо. Поради това последователно прииждат ту левите, ту десните притоци на Амазонка.66
— Ти си чудесен, Томи! — възкликна Сали. — Никога не си бил в Бразилия, а пък я знаеш на пръсти! Ще преодолеем всички пречки! Ти и господин капитанът положително ще се справите с всичко.
При тези думи Сали се усмихна лъчезарно на двамата мъже. Огромният Новицки чак примижа от удоволствие, а и Томек поруменя, защото и двамата бяха чувствителни към подобни комплименти.
Двата дни минаха бързо за тримата приятели. Приготвяха се за слизането на сушата след дългото морско пътешествие, ходеха при добрия Динго, който се намираше в помещението за животни, правеха предположения за съдбата на Смуга и съставяха планове. На третия ден почти от зори застанаха на палубата, защото на запад вече се мержелееше синкавата ивица на крайбрежието.
Бледото отначало очертание на сушата постепенно се разрастваше, ставаше по-плътно, придобиваше все по-реални форми, докато накрая, някъде към пладне, северните брегове на Бразилия засияха с тропическото си очарование. Настъпателният океан се блъскаше с глухо ръмжене в крайбрежната плитчина, а после, пръскайки бяла пяна, кротко пълзеше по златистите широки плажове. Другаде отново с ярост нахлуваше сред мангровите гъсталаци, чрез които ненаситната джунгла, слизаща едва ли не в самия океан, се бранеше от неговата разрушителна сила. Тук-таме кокосови палми поклащаха великолепните си ветрила, сякаш примамваха дошлите отвъд безкрайния океан навътре в живописния и същевременно тайнствен континент.
— Някакъв кораб идва към нас! — извика по едно време Сали. — Сигурно кара лоцмана!
— Естествено, ей сега ще го приемем на палубата — потвърди Новицки.
— Значи, вече навлизаме в Амазонка!? — учуди се Сали. — Ама пред нас още се шири океанът!
— Речният ръкав, в който навлизаме сега, е широк около шестдесет километра — забеляза Томек.
— Та това само ръкав ли е? — още повече се смая Сали.
— Ами да, синигерче, цялата Амазонка на устието заедно с делтата си е широка триста километра. Тя е най-широката река на земята — добави Новицки.
— Виждаш ли, Сали, устието на Амазонка образува огромна фуния, разчленена от множество острови — допълни Томек. — Тази фуния започва на триста и петдесет километра от Атлантическия океан. Не съм сигурен, но ми се струва, че устието на Амазонка е разделено на три ръкава.
— Точно така! — потвърди Новицки. — Северният ръкав на устието на Амазонка се нарича Канал ду Порте, средният — Канал ду Сул, а южният — Пара.
— По кой ръкав ще тръгнем? — попита Сали.
— По южния, покрай остров Маражо67, откъдето минава главният път. Средният и северният са опасни за корабоплаване.
Приятелите прекратиха разговора. Недалеч от брега се появиха няколко извънредно оригинални рибарски лодки, изплетени от гъвкави клони или от тръстика. На вид приличаха на големи продълговати кошове за бельо, стесняващи се към двата края. Всяка лодка имаше огромно светлосиньо или оранжево платно във форма на триъгълник. Томек и Сали с интерес ги разглеждаха през далекогледа, защото, както ги уверяваше Новицки, подобни лодки се използвали за крайбрежен морски риболов от Ресифи68 чак до Амазонка.
В това време „Звездата на Юга“, вече водена от лоцмана, смело напредваше по канала. Засега нищо не показваше, че корабът плава по река. И Сали малко разочаровано се обади:
— Другият бряг все още не се вижда! Вълните са високи почти колкото в океана!
— Нищо чудно, другият бряг е на няколко десетки километра от нас, а освен това сега ние плаваме по приливната вълна — обясни Новицки. — В момента Амазонка и океанът са се хванали за косите!
— Не разбирам…
— Могъщата Амазонка се врязва на стотици километри в Атлантическия океан, но по време на прилив Атлантикът отново вкарва огромни маси вода в коритото на реката. Поради това в Атлантическия океан се плава по водите на Амазонка, а в Амазонка — по водите на океана. По време на прилив високите океански вълни се движат срещу течението на реката, заливат и разрушават всичко по пътя си. Приливните вълни стигат чак на седемстотин и петдесет километра нагоре по Амазонка или до град Обидуш, който се намира почти на средата на пътя до Манауш.
66
Водите на Амазонка прииждат два пъти годишно и тогава нивото им се покачва с 15–20 м. По-голямото прииждане на реката трае от февруари до юни, а по-малкото от октомври до януари.
67
68