Младите съпрузи останаха доста дълго на Веро Песо. Сали купи няколко дреболии за приятелите в Манауш, а после кръстосваха по площада и с любопитство наблюдаваха пъстрата тълпа. Някои продавачи бяха отворили сергии, а други бяха сложили стоката си направо на каменната настилка. Там можеше да се купи ориз, грудки и стрито, едрозърнесто брашно от маниока, наричано фариня, кастаньош ду Пара, или прочутите бразилски орехи, какао, кокосови орехи, банани, ананаси, риба — от най-дребна до великанска, — а покрай множеството хранителни продукти и ценни крокодилски, змийски и ягуарови кожи, чудновати изделия от крилата на прелестни пеперуди, огърлици от сушени семена, дантели от палмови влакна и много, много различни предмети, изработени от сръчните индиански ръце. Не липсваха и сбирки от пеперуди, връзки изсушени колибри, дори живи папагали, които умееха да произнасят някои португалски и испански думи, маймуни, а се случваше и жива анаконда или ягуар.
Разглеждането на града им отне почти целия предиобед. Томек имаше огромно желание да разгледа подробно и стария Белем, обитаван предимно от метиси и мулати и завършващ с кривите си, тесни улички чак при тропическия лес, но Сали му напомни за Динго, който бяха оставили в хотела.
Новицки вече се беше върнал от пристанището и докато ги чакаше в стаята, си сръбваше от своята любима ямайка. Динго радостно завъртя опашка, а капитанът закачи Сали:
— Синигерче, какво толкова си накупило?!
— Това са подаръци за господин Смуга, за Наташа и Збишек — обясни Сали. — Исках да ви купя говорещ папагал, но Томи каза, че сега това ще бъде твърде неудобен подарък.
— Говорещ папагал, казваш? — рече Новицки. — А знаеш ли, че всъщност ми се иска да имам такава умна птица!
— Най-вече заради това говорене я разубедих — намеси се Томек. — Вярно е, че той можеше да каже: бом диа, компадре, тоест добър ден, приятелю, но това бяха единствените му прилични думи, останалите представляваха португалски псувни.
— Хм, наистина щеше да бъде неудобен в прилично общество — призна Новицки.
— Ще ви направя такъв подарък преди заминаването от Америка — обеща Сали, след което попита: — Какво научихте на пристанището?
— Срещнах един другар, моряк. Някога плавахме заедно на едно старо корито — отвърна капитанът. — Славно момче, само че хърка жестоко!
— Драги господин капитан, освен това научихте ли нещо за корабите, които заминават нагоре по реката? — нетърпеливо го прекъсна Сали.
— Напоследък скачаш като попарена — скара й се Новицки. — Точно исках да обясня, че тоя мой колега сега е капитан на кораб, който пътува по Амазонка. Неговата „Санта Мария“ утре в зори потегля за Манауш.
— Ах, това е прекрасна новина! — извика Сали и прегърна моряка.
— Наистина чудесна вест — зарадва се Томек. — Кога се пренасяме на кораба?
— Веднага след дъжда — каза Новицки.
— Ама то не вали! — възрази Сали.
— Не се безпокой, дъждът ни е в кърпа вързан. През зимата тук всеки следобед се излива пороен дъжд. Сега имаме време да обядваме и да подремнем. Привечер ще се качим на „Санта Мария“.
Малко преди залез слънце те стигнаха на пристанището. „Санта Мария“ беше малък параход с два комина и голямо гребна колело отзад. Десетина-петнадесет мулати тъкмо привършваха товаренето на големи дървени цепеници, с които се подгряваха котлите на кораба.
— Значи, това е „Санта Мария“! — прошепна Сали.
— Не се безпокой, синигерче! — успокои я Новицки. — За нас ще се намери някаква кабина.
Качиха се по мостика на долната палуба, задръстена от хора, чували, кошове, добитък и птици. Сали стисна здраво нашийника на глухо ръмжащия Динго и със съжаление си помисли за просторната, удобна „Звездата на Юга“, която се виждаше оттук много добре, но в същата минута по стълбичката от горната палуба се спусна мъж със среден ръст, широки плещи и дълбок белег на лявата буза. Размахвайки широко ръце, той разбута човешката навалица и застана пред тримата приятели.
— Това е Фред Слим, капитанът на това старо корито — представи го Новицки, после добави: — А това са Томаш Вилмовски, жена му и нашето куче Динго! Приготви ли ни кабина?
— Ай, ай, капитане!69 — отговори по английски Слим и вдигна ръка до козирката на нахлупената си фуражка, след което подаде възлестата си лапа на Томек, поклони се на Сали и каза: — Изхвърлих една компания от първокласната кабина, която ще предоставя на господин Вилмовски и неговата прекрасна съпруга. Ти, капитане, се разполагай в моя апартамент като у дома си. Виждаш колко е претъпкано навсякъде.