В пристанището на Манауш всеки ден пристигаха кораби, гемии и лодки, които докарваха от вътрешността на джунглата сока на каучуковите дървета, превърнат в черни топки или листове. Тук каучукът се разменяше срещу чисто, звънко злато. Затова и градът се разрастваше с всеки изминат ден и гъмжеше като мравуняк. В долнопробните кръчми заедно с банкерите, търговците и авантюристите пиеха шампанско и изнемощелите работници, които освен живота си бяха успели да изнесат от зеления ад и парите си, спечелени с кървав пот.
В непроходимия лес продължаваше да господствува правото на силния. За да си осигурят работници, каучуковите спекуланти често организираха корериаси, както ги наричаха испанците, или хайки за отвличане на роби индианци. Който веднъж попаднеше в робство, оставаше такъв чак до смъртта си. Ето защо индианците, които отначало бяха приятелски настроени към белите хора, сега се загнездваха все по-навътре в недостъпната, девствена джунгла. Те намразиха белия човек, който стана за тях олицетворение на насилието, злото и жестокостта.
Само преди година и половина, по време на експедицията до Нова Гвинея,19 Наташа мечтаеше да се засели в някое очарователно, екзотично кътче на света. Тъкмо тогава бащата на Томек Вилмовски й обясни, че тропическите страни, които изглеждат толкова идилични на пръв поглед, в действителност съвсем не са бленуваният земен рай. Но чак когато се озова в Манауш, Наташа призна, че той е бил прав. Този благороден човек не беше преувеличил трагичната истина. Сега Наташа желаеше колкото може по-скоро да напусне екзотична Бразилия. Картината на злото, което така щедро сееха наоколо си хората от нейната раса, я изпълваше, с дълбока скръб.
След завършването на ловната експедиция в Нова Гвинея младите съпрузи Томек Вилмовски и Сали заминаха за Англия да продължат следването си. Бащата на Томек и капитан Новицки се намираха в Хамбург, където по поръчка на Хагенбек разработваха проект за уреждане на нов отдел в етнографския музей.
Братовчедът на Томек, Збишек Карски, още в Австралия се ожени за младата рускиня Наташа, която бе избягала заедно с него от заточение в Сибир. Збишек жадуваше да тръгне по пътя на Томек, искаше да пътешествува и мечтаеше да участвува в някаква нова експедиция.
Точно по това време Ян Смуга, който придружаваше Томек в експедициите, получи предложение да замине за Бразилия. Компанията „Никсън — Рио Путумайо“ искаше да му повери организирането на въоръжена охрана за своите работници, които събираха каучук в бразилската селва. Компанията на Никсън не си служеше с насилие по отношение на индианските работници и съвестно изплащаше надниците им. Именно по този повод тя изпадна в остър конфликт с конкурента — Педру Алвареш, хората на когото също събираха каучук в околностите на Путумайо и често бягаха от безогледния спекулант в лагера на Никсън.
Смуга обичаше опасните приключения. Ето защо той се възползва от паузата в ловните експедиции с приятелите си и прие предложението на Никсън. Збишек се обърна към Смуга с молба да му издействува място в каучуковата компания. Благодарение на ходатайството на Смуга работата беше уредена. По този начин младото семейство Карски вече почти от година живееше в Манауш.
След като пристигнаха в Бразилия, двамата Карски бързо разбраха защо нарасналото търсене на каучука е породило толкова трагични последици за местните жители. Каучуковите дървета растяха в амазонската селва. Само индианците можеха да добиват сок от тези дървета, но те никак не бяха свикнали на наемен тежък труд. А край Амазонка други хора, освен индианците, почти нямаше20. И каучуковите спекуланти, жадни да забогатеят на всяка цена, устройваха кървав лов на туземци, отвличаха ги, опожаряваха селищата им и насилствено ги принуждаваха да работят като роби. Наистина, в 1775 г. индианците в Бразилия получиха равни права със свободното население, а в 1888 г. робството окончателно беше премахнато, но въпреки това в затънтената амазонска джунгла законът все така се установяваше с камшик и куршум. Десетки хиляди индианци-роби загинаха по време на каучуковата треска, а белите спекуланти ревниво пазеха интересите си и се бореха помежду си за най-добрите участъци.
При това положение Наташа особено се безпокоеше за Збишек, който малко хлапашки се поддаваше на измамното често пъти очарование на големи приключения. Опитният Смуга бдеше над него, но в негово отсъствие Збишек можеше сериозно да загази. Наташа инстинктивно почувствува, че именно сега бе настъпил критичен момент. Смуга мълчаливо проверяваше оръжието. Страшният блясък в сивите му очи не предвещаваше нищо добро. Наташа вярваше в неговата разсъдливост и точен изстрел, но дали този път той не се залавяше с прекалено рискована работа?
19
Приключенията на Томек в Нова Гвинея са описани в книгата „Томек сред ловците на глави“.
20
През 1910 г. Бразилия, с повърхнина 8514 хил.кв.км, е била населявана от 22 216 000 души. Сега Бразилия има 70 млн. жители. Тя е най-голямата държава в Южна Америка и пета по големина в света. Средната гъстота на населението й е 8,3 жители на 1 кв.км. Населението не е разпределено равномерно. В Амазонската низина, която заема 64% от територията на страната, живеят едва 7% от населението на Бразилия.