XI
Нощната акция
Капитан Новицки и Збишек се върнаха от пристанището още преди да се свечери. Вместо целия багаж, оставен на „Санта Мария“, Новицки донесе само един куфар.
— А къде са нещата ни? — учуди се Сали.
— На кораба, синигерче — отвърна морякът. — Носим добри новини. Сядайте и слушайте!
Влязоха във вестибюлчето. Групичката приятели насядаха около Новицки, а Сали му поднесе чашка ямайка. Новицки отпи една малка глътка, запали лулата си и рече:
— Слим продължава чак до Икитос. В други ден започва товаренето на стоките за превоз, а пътници тук никога не липсват. Това може да ни забави ден-два, но пък жените и Збишек заедно с екипировката на експедицията ще заминат направо за Икитос.
— Как така? А вие и Томи? — разтревожи се Сали.
— Пак скачаш като опарена, но нищо чудно, тук е непоносимо горещо. Та, както казах, жените, Збишек и багажът ще продължат направо за Икитос, а Томек и аз ще слезем там, където Путумайо се влива в Амазонка. Оттам ще отплуваме с лодка до лагера на събирачите на каучук. След като се разберем с Уилсън и Хабоку, ще побързаме да ви настигнем.
Сали искаше да възрази, но Томек я хвана за китката и каза:
— Скъпа моя, не упорствувай, капитанът предлага много разумен план. Истинските трудности, пречки и опасности ще започнат едва по Укаяли. Затова няма смисъл да се влачим всички до Путумайо само да поговорим с господин Уилсън. Ние двамата ще направим това много по-бързо, а най-важното сега е бързината.
— Щом е така, отстъпвам. Жалко само, че заминаването от Манауш ще се забави.
— Бързата кучка слепи ги ражда — забеляза капитан Новицки. — Слим ни съветва да попълним екипировката си тук, а не в Икитос. Там цените са по-високи. Освен това трябва да поговорим с перуанския консул и с още един тип, но това ще свършим ние с Томек.
— Тайна ли е? — полюбопитствува Сали.
— Първо ще се посъветвам с Томек, а после ще видим. Интересно защо Никсън се смути, когато ти каза, че познаваш оня приятел, който му препоръчал Смуга. Право да ти кажа, и ти, братле, не изглеждаше по-добре.
— Наистина бях малко изненадан от думите на Никсън — потвърди Томек.
— Че защо пък?
— Не знаех, че Никсън поддържа връзки с Уикхем.
— Господин Никсън и по-рано е споменавал това име, когато обмисляхме по какъв начин може да се намери господин Смуга — обади се Наташа. — Смяташе, че господин Уикхем би могъл евентуално да ни посъветва нещо. Изглежда, този Уикхем е живял в Бразилия дълго време.
— Аз настоях да не се разгласява случаят с изчезването на господин Смуга — намеси се Збишек. — Съветвах също да се въздържаме от каквито и да било стъпки преди вашето пристигане.
— Правилно си постъпил, Збишек — похвали го Томек. — Господин Уикхем от тридесет и пет години е вече в Англия. Освен това господин Смуга не е имал нищо общо с аферата на Уикхем. Сам ми е казвал, че се е запознал с него значително по-късно.
— Каква е била тази афера? — попита Наташа.
— Така де, разкажи ни сега — присъедини се към нея Новицки. — Когато пред Никсън те попитах за Уикхем, ти отклони разговора от тая тема.
— Уикхем е извършил една от най-смелите и най-оригиналните кражби.
— Крадец?! — смая се Новицки. — И той именно е препоръчал Смуга?!
— Успокойте се, Уикхем не само че не бил осъден за тази кражба, ами му дали титлата баронет и му осигурили бъдещето.
— Невероятна история! — обади се Збишек. — Подозираш ли господин Никсън като съучастник в тази кражба?
— Любопитен съм какво е задигнал тоя тип, че вместо наказание е получил награда? — чудеше се Новицки.
Томек се засмя и обясни:
— Уикхем изнесъл тайно от Бразилия седемдесет хиляди семена на каучуконосни дървета. Тази кражба е тясно свързана с историята на каучука.
— Томи, да не би случайно да се шегуваш? — възкликна Сали.
— Та тези семена били добре познати на всички — каза Наташа.
— Както и каучукът — добави Збишек.
— Имате право, каучукът е известен още от откриването на Америка. Именно Христофор Колумб донесъл от Хаити изработени от индианците черни топки, които подскачали, когато ги удряли о земята. Но тогава никой не подозирал, че някога каучукът ще стане едва ли не толкова ценен, колкото златото. Индианците наричали каучука „каучу“, тоест „сълзи на дървото“. Когато го подарявали на белите, и през ум не им минавало, че тези черни топки ще им навлекат толкова нещастия.
Френският пътешественик Шарл Мари дьо ла Кондамин след една експедиция по поречието на Амазонка пръв описал каучука и начина, по който се получава76. След това в Европа донасяли от време на време черни топки, но когато американецът Гудйър през 1839 г. открил вулканизацията, търсенето на каучук рязко нараснало77. Тогава, за да си осигури монопол върху производството на каучук, Бразилия сложила възбрана върху износа на семена от каучуконосни растения.
76
Това е станало през 1751 г. Дьо ла Кондамин, френски математик и пътешественик, е роден в Париж в 1701 г., умрял в 1774 г. Като асистент в Парижката академия на науките през 1736–4 г. заедно с Буге и Годен измерил в Еквадор кривината на земния меридиан на Екватора. Тези измервания заедно с предишните, направени в Чили и Перу, дали възможност да се изчислят размерите на Земята. Кондамин се върнал по Амазонка и покрай другите изследвания начертал и първата по-точна карта на тази река въз основа на астрономически изчисления.