— Още повече, че е имал интерес да му се случи нещо лошо — прибави Збишек. — Нали бях, когато господин Смуга заплаши Алвареш, че един от тях ще загине, ако разследването потвърди подозренията му.
— Алвареш може да се е опасявал, че под заплахите на Смуга Матеу ще каже истината — забеляза Наташа.
— Естествено, а после сигурно са му донесли, че Смуга е тръгнал за Укаяли при Варгас — каза Томек.
— Ако Смуга се бе върнал с доказателства за вината му, Алвареш е щял да загине като две и две четири. И тоя негодник добре е знаел това. Но стига празни приказки! Ние с Томек имаме да уреждаме една неотложна работа. Вече е късно, лягайте да спите.
Наташа погледна към Сали, но тя незабелязано й даде знак да мълчи. Сали се приближи до Томек, за да го целуне „за лека нощ“. Когато той се наведе към нея, тя му прошепна:
— Томи, много те моля, бъдете разумни…
— Не се безпокой… — шепнешком отвърна Томек и сърдечно прегърна жена си.
Сали излезе в хола. Там я чакаха Наташа и Збишек.
— Още не е толкова късно, ела при нас да си поговорим — предложи Наташа.
— Добре, и без това сега не бих могла да заспя.
Щом влязоха в стаята, Наташа развълнувано извика:
— Какво смятат да правят?!
Сали замислена мълчеше. Чак след някое време погледна към загрижените си приятели и каза:
— Рядко можеш да видиш добродушния капитан Новицки толкова вбесен.
— Какво искат да правят? — повтори Наташа, като поглеждаше ту мъжа си, ту Сали.
— Няма какво да гадаем! В случай на нужда ще кажем, че цяла нощ са работили и не са излизали от къщи — обади се Збишек, а по-тихо добави: — Съжалявам само, че не ме взеха със себе си…
— И аз! Всички еднакво обичаме господин Смуга… — каза Сали.
— Първо Джон Никсън, толкова млад, жизнерадостен, а после благородният господин Смуга… Нищо не съм променила в неговата стая, още се надявам, че може все пак да се върне… — прошепна Наташа и тихо заплака.
Капитан Новицки сложи куфара върху креслото, след това го отвори и се обърна към приятеля си:
— Взех от кораби тъмните ни костюми и куртките, нощите тук са хладни. Преобличай се!
— Какво сте намислили? — запита Томек!
— След половин час трябва да се срещнем със Слим пред операта. Той добре познава Манауш и оня негодник Алвареш.
— Дали е било разумно да посвещавате чужд човек в нашите работи?
— Никой от нас не би могъл да разпитва за Алвареш, без да привлече вниманието върху себе си. Тук всички отлично знаят за неговата разпра с Никсън и Смуга. Ако стане нещо с него, подозренията веднага ще паднат върху нас. А Слим, без да рискува, може да се ориентира в положението. Той е човек на място, много неща сме преживели заедно.
— Сали се досети, че се каним да поговорим с Алвареш. Когато ме целуваше за лека нощ, тя ми пошепна: „Бъдете разумни!“
— Нея не можеш я излъга — каза Новицки. — Оня път в Аризона при шерифа Алан тя се досети, че възнамеряваме да освободим вожда Черната светкавица. Сега заради Збишек и Натка не можеше да настоява да я вземем със себе си. Навярно няма да мигне, докато не се върнем.
— Със Збишек говорихте ли за Алвареш? — заразпитва го Томек.
— Питах го туй-онуй, но и самият той непрекъснато говореше за Алвареш.
— И той ли присъствува на разговора ви с капитан Слим?
Новицки извади от куфара колана с револверите, който препасваше само в случай на изключителна опасност, а обикновено носеше револвера си в джоба на панталоните. Погледна приятеля си и отговори:
— Със Слим се уговорихме още докато пътувахме със „Санта Мария“. Отдавна бях решил, че ако не намерим Смуга в Манауш, ще си поприказвам с Алвареш, преди да отпътуваме оттук. Ще ти кажа направо, братле — ако имаш намерение да ме разубеждаваш, остани си в къщи, защото аз няма да отстъпя. Ти, както и твоят уважаем баща, не признаваш насилието. Като имах пред вид това, за всеки случай се уговорих със Слим. Той е човек от моето тесто. Око за око, разбираш ли?
Томек погледна Новицки право в очите и със сподавен глас каза:
— Излишно беше да казвате всичко това. Отиваме заедно и заедно ще понесем отговорността за това, което ще извършим.
— Тогава да тръгваме, нямаме много време!
Тихомълком излязоха в хола и се измъкнаха на улицата. На фона на небето, осеяно с ярки звезди, се чернееше големият купол на операта. След няколко минути двамата приятели спряха пред широките каменни стъпала. Томек едва успя да хвърли поглед към мраморните колони, поддържащи великолепния фронтон, защото между дърветата пред операта проблесна червено пламъче. Капитан Новицки също забеляза светлинката. Побутна с лакът Томек и те се качиха по стълбите.