Капитан Слим стоеше облегнат на едно дърво и пушеше цигара. Протегна за поздрав възлестата си ръка, и проговори:
— Лошо ли съм избрал мястото за днешната среща? Тук винаги е пусто като в гробище.
— Вероятно не и когато има представления — забеляза Томек.
— Представления?! — изкиска се в отговор Слим. — Откакто се помня, не е имало нито едно. Сградата е същата като парижката, но това е опера без певци. Понякога, веднъж на няколко месеца, ще дойде някоя пътуваща трупа и това е всичко. Никой не пее тук. Мястото е сякаш специално избрано за нас.
— Наистина сградата е внушителна — призна Новицки. — Провери ли дали шперцът отваря ключалката?
— Бъди спокоен, отваря я. Ще се промъкнем през входа за актьорите.
Томек не вярваше на ушите си.
— Значи, тук искате да докарате Алвареш? — попита изумен.
— Слим измисли това още на кораба — отговори Новицки. — Не му липсва фантазия, нали?
— Тук никой няма да ни пречи. Освен това, ако на Алвареш му се случи нещо по време на този мил разговор, ще мине доста време, докато го намерят — обясни капитан Слим. — А в дома му непрекъснато се навърта многобройна прислуга. Там не бихме могли спокойно да си поприказваме с него.
— А по какъв начин ще го подмамим тук? — обади се Томек, наблюдавайки неспокойно другарите си.
— Установих, че Алвареш всяка вечер остава до късно в своята кръчма „Тезоуру“. След това се прибира у дома си сам или придружен от индианеца, слугата му, когото видяхте на кораба — каза Слим. — Трябва да го спипаме, като се връща.
— Какво ще направим с индианеца, ако са заедно? — продължи да разпитва Томек.
— С него е най-трудно — призна Новицки. — Той е сляпо оръдие в ръцете на Алвареш.
— Глупак! Отдавна би трябвало сам да му забие ножа заради всички ония индианци, които Алвареш е пратил на оня свят в своите каучукови лагери — каза капитан Слим. — Няма как, аз ще се заема с него, ако излезе с Алвареш. Ще го зашеметя и ще го вържа. Ще полежи до сутринта в някоя задънена уличка.
— Готово, но го нападни отзад — посъветва го Новицки. — Аз и Томек ще се погрижим за Алвареш.
— Да вървим, късно става!
В „Тезоуру“ веселбата беше още в разгара си. През пролуките между завесите на прозорците проникваше мътна светлина. Оркестърът свиреше, чуваше се глъчка, смях и песни.
Тримата заговорници спряха на противоположната страна на тясната улица. Срещу ресторанта се издигаха две обширни сгради, заемани от някакви кантори. В тоя късен час там нямаше никого. Между тези сгради имаше проход към задната им страна. Заговорниците се скриха в този проход и зачакаха. От време на време развеселени посетители излизаха на групички от ресторанта, обаче Алвареш не беше между тях.
— Мина вече час, а тоя мерзавец още се забавлява — измърмори Новицки.
— Това е негова кръчма, изглежда, често остава там, докато я затворят — отговори Слим.
— Ако излезе с по-голяма компания, планът ни ще пропадне — разтревожи се Томек.
Мина още някое време. Изведнъж едното крило на летящата врата се отвори и от „Тезоуру“ излезе някаква жена. След нея изтича мъж. Хвана я за ръката и наведен към нея, нещо тихо й заговори.
— Той е! — прошепна Томек.
— Алвареш… — потвърди Новицки.
— Отиват си заедно, какво ще правим? — попита капитан Слим.
— Почакай малко тук, може оня индианец да излезе, а после запрашвай след нас към операта — поръча му Новицки. — Ние с Томек тръгваме след Алвареш.
— Той май че още няма намерение да се прибира, изтича след нея без шапка. Нещо спорят… — забеляза Томек.
— Тръгвай, не се туткай! — подкани го Новицки.
Промъкваха се покрай стените на къщите от другата страна на улицата. Алвареш и жената свиха в първата пряка. Новицки се огледа. Слим вече тичаше след тях.
— Индианеца го няма, Слим ни настига! Сто умрели кита, кой дявол я изпрати тая жена. Какво ще правим с нея? — шепнеше Новицки.
— Бързо на отсрещната страна! — тихо извика Томек.
Спряха до стената. Томек предпазливо протегна глава и надникна в напречната улица. Веднага обаче се дръпна и каза:
— Жената влезе в една къща. Алвареш я чака на улицата.
— Да вървим, води ме, като че ли съм пиян — прошепна Новицки.
Отделиха се от стената. Томек хвана приятеля си под мишница. Вървяха с олюляваща се походка. Пред първата къща след ъгъла стоеше Алвареш. Двамата „пияни“ мъже не му се видяха подозрителни. При смътната светлина на отдалечените един от друг фенери той не можа веднага да ги познае. Замислен, само погледна към приближаващите се и отстъпи на края на тесния тротоар.
В това време Новицки и Томек вече бяха само на няколко крачки от Алвареш. Освен тях на уличката нямаше никого. Само страничният прозорец на къщата светеше. Когато се изравниха с Алвареш, Новицки политна към него. Преди да се ориентира в положението, Алвареш получи силен юмручен удар под брадата. Томек ловко прихвана падащия. Новицки метна през рамо Алвареш, който беше загубил съзнание; затичаха се надолу по улицата. След малко към тях се присъедини Слим.