— Не вярвам!
— Слим и Томек! Чухте ли какво казах? — попита Новицки.
— Прекалено се церемониш с тоя негодник. Трябва да го обесим, и толкоз — отвърна Слим.
— Това вече не е твоя работа!
— Добре, да бъде както искаш — отговори капитан Слим.
— Би трябвало да го осъдят, но зная, че в съда няма да повярват на думата ни — каза Томек. — Освен това господин Алвареш признава правото на по-силния. Ако те победи сега, ще си отиде оттук свободен, но не обещавам, че по-късно няма да се срещна с него.
— Е, избирай! Револвер или нож?! — извика Новицки.
Алвареш изпитателно огледа противника си. Самият той беше як мъжага и изпечен побойник. По-сигурен беше в ножа, отколкото в револвера. Помисли малко и отговори:
— Щом ме принуждавате да се бия, нека бъде с ножове.
XII
Драматичната борба
Капитан Новицки отпаса колана с револверите и го захвърли настрана. След това смъкна куртката и започна да си навива ръкавите на ризата. От колана на панталоните му стърчеше дръжката на ловджийския нож, с който никога не се разделяше по време на ловни експедиции.
Томек мрачно наблюдаваше приятеля си. Беше уверен, че баща му не би допуснал подобна борба. Знаеше също, че не ще успее да възпре Новицки, който още по време на пътуването до Манауш бе решил да се разправи с Алвареш. Въпреки това той се приближи до приятеля си и тихо го попита:
— Какво ще каже баща ми, когато научи за това?
— Сто умрели кита, сега не е време за нравоучения! Казах ти вече, че няма да отстъпя!
Томек тежко въздъхна, след това промълви:
— Поне внимавайте, Алвареш не е загубил самоувереността си!
— Само си дава вид, не се грижи, братле! Знаеш, че на мен можеш да разчиташ!
— Предпазливостта и разумът са най-важното! Чака ни тежка експедиция. Сам с жените много няма да направя! Тадек, струва ли си да слагаш на съвестта си убийството дори на такъв долен човек като Алвареш?
— Слушай, братле, Смуга нямаше да прости на никого, ако с нас се случеше нещо лошо!
В това време Алвареш също си свали сакото и го остави отстрани на сцената. Подви над лактите ръкавите на ризата си, след което извади ножа от джоба на панталоните си, отвори го и извика:
— Аз съм готов, да почваме! Но помнете за нашата уговорка!
— За оня свят ли бързаш?! — отвърна Новицки. Смигна окуражително на Томек и без да вади оръжието от ножницата, тръгна към Алвареш.
С нож в ръката, Алвареш се готвеше за скок. Новицки, леко привел гърдите си напред, в полукръг бавно се приближаваше към него, със свити в лактите и долепени до тялото ръце. Алвареш продължаваше да дебне, без да сваля очи от противника си. Новицки вече го избиколи отстрани и Алвареш с гъвкаво движение се обърна с лице към него. Новицки започна да отстъпва, а след това пак подхвана отначало предишната маневра. Не след дълго Алвареш се въртеше на място, а Новицки непрекъснато го издебваше ту отляво, ту отдясно. Изведнъж той още повече се наведе напред, сякаш се готвеше да го нападне. Алвареш светкавично вдигна нагоре въоръжената си с нож ръка и скочи към него. В последния миг Новицки се изви настрана. Ножът описа дъга във въздуха, без да улучи, а Новицки с ръба на изправената си лява длан удари Алвареш по китката, точно над юмрука, стиснал ръкохватката. Ножът се търкулна към рампата на сцената.
Алвареш изруга страшно. Понечи да вдигне оръжието, но Новицки се стовари върху него с цялата си тежест. Сплетени в прегръдка, те се затъркаляха към ръба на сцената, после се строполиха долу, в помещението за оркестъра. Чу се трясък от счупени столове и пултове.
Томек и Слим с горящата свещ в ръка изтичаха на края на сцената. В мъждивата светлина беше трудно да се различат борещите се. След като изгуби ножа си, Алвареш с истински бяс атакуваше противника си. Ударите се сипеха светкавично. Час по час някой от борещите се падаше на пода, после скачаше и удряше. Наоколо хвърчаха парчета от столове, които с трясък се разпадаха под тежестта на телата.
Въпреки полумрака Томек позна приятеля си по светлия перчем. Внезапно Алвареш простена глухо и рязко се сви одве. Томек побледня страшно, защото помисли, че Новицки бе пробол с нож противника си. Но в същия миг Новицки блъсна Алвареш в лицето с дясното си коляно. Като изхвърлен от пружина, метисът се изправи и веднага се строполи върху подиума на сцената.
Новицки дишаше тежко. Известно време стоя неподвижно. Алвареш се опита да се надигне от пода, но силите му изневериха. Наведен напред, Новицки запристъпва към него. Чак сега той хвана дръжката на ножа, който се подаваше от колана му.