— Следователно имаме още едно потвърждение, че предположенията на Варгас не са лишени от основание — каза Никсън.
— Няма нито минута за губене! — извика капитан Новицки. — Ако Смуга е жив, може би е в адски тежко положение!
— По какъв начин ще открием някакви следи в този непроходим див край? — угрижи се Наташа.
— Ако господин Смуга е жив, Томи положително ще го намери, както намери и освободи мене от плен у индианците пуеблос в Мексико! — намеси се Сали.
— Щом Томек е успял да го направи в Северна Америка, значи, ще успее и в Южна! — присъедини се към нея Збишек. — Не разбирам само защо колонизацията там е постигнала такъв прекрасен напредък, а тук все още е пустош и дивотия?
— Скъпи мой, това се дължи на многобройни причини — каза Томек. — Достатъчно е да погледнеш картата…
— В училище съм я гледал до втръсване! — прекъсна го Збишек. — Уж и двата континента имат сходни условия, пък тук нищо не отива към по-добро!
— Виждам, че не си имал голяма полза от това „гледане“ на картите — отговори Томек, усмихвайки се на братовчед си. На „Санта Мария“ имам подробна география на Южна Америка, по пътя за Икитос ще трябва внимателно да я прочетеш. Някои факти ще ти послужат по време на експедицията.
— Да не би да греша, като казвам, че и двата континента имат сходни условия? — учуди се Збишек.
— Обясни ни, Томек, защото и аз бях на същото мнение като Збишек — обади се Наташа.
— Няма за кога вече да лягаме, така че ви молим да кажете няколко думи по темата, повдигната от семейство Карски. Аз също на драго сърце ще послушам — каза Никсън.
— И двете части на Америка имат сходни условия, ако става въпрос за строежа на планинските системи, тъй като и в двете виждаме стари планински образувания на изток и все още формиращи се вериги на запад. Има обаче и съществени различия между тези континенти.
В централната част на Северна Америка, от Апалачите до Скалистите планини, се простира една голяма равнина, напоявана от поречието на Мисисипи, която се влива в Мексиканския залив. А в Южна Америка има не една, а цели три големи равнинни области, разделени помежду си от планини, а реките, които ги напояват, се вливат в морето на три различни места.
Широката равнина по източното крайбрежие на Северна Америка, простираща се на север от щата Мейн чак до Флорида на юг, е улеснявала проникването на европейските преселници във вътрешността на континента, докато крайбрежните планини в Южна Америка са затруднявали проникването и са принуждавали заселниците да използват единствено речните пътища.
В огромната централна равнина в Северна Америка е имало отлични условия за прокарване на пътища и железопътни линии, а бързо възникващата транспортна мрежа улеснявала обединяването на отделните области в едно цяло и допринасяла за развитието на търговията и промишлеността.
В Южна Америка планинските прегради, отделящи низините, са затруднявали съобщенията. И затова тук заселничеството се е развило преди всичко по крайбрежията на континента, а разделените една от друга низини и досега не са свързани, макар и в едно икономическо цяло. Пак по тази причина страните на Южна Америка се различават помежду си по своя географски релеф, климат, население, природни богатства и степен на развитие.
Никсън с уважение гледаше младия пътешественик, а когато той свърши, каза:
— Поздравявам ви за превъзходното познаване на света! Чувал съм обаче, че крайбрежията на реките в низините и особено бреговете на Амазонка са били обезлюдени едва когато португалците и испанците завладели Латинска Америка.
— Забележката ви е правилна, господине — съгласи се Томек. — Испанският конквистадор Франсиско де Ореляна84 заедно с Гонсало Писаро потеглил от Кито през 1541 година да търси на изток Елдорадо, тоест Страната на златото. Когато стигнал до река Напо, той построил кораб и с него доплавал до Амазонка, а след това в продължение на осем месеца преплавал, пръв измежду европейците, цялата тази река чак до устието й на Атлантика.
Та Ореляна бил изненадан, като видял многобройни селища по бреговете на Амазонка. Фриар Карвахал, който го придружавал, също твърди в своя доклад, че територията, населявана от поданиците на великия владетел, наричан Мачипаро, се простирала на едно пространство от най-малко сто и тридесет километра. Селищата били отдалечени едно от друго на не повече от един изстрел с лък. Срещали се и местности, където едно селище се проточвало на цели девет километра, а къщите били една до друга. Индианците по Амазонка посрещнали приятелски Ореляна и едва по-късно, когато се сблъскали с жестокостта на конквистадорите, които, търсейки злато, безмилостно избивали местните жители, те се оттеглили от бреговете на реката навътре в непроходимите гори.
84