— Слушай, Томек — казва ли истината това синигерче? — не вярваше Новицки.
— Забрави ли, че Сали следва археология? Трябва да призная, че отлично е запомнила лекцията. Огромната държава на инките се простирала от Северен Еквадор чак до средата на Чили. Главните средища били Кито в Еквадор и Куско в Перу. Инките покорили много индиански племена. Броят на населението на империята се изчислява на шестнадесет до тридесет милиона. Управниците нареждали на поданиците къде да живеят, с какво да се занимават, колко дълго да работят и дори решавали кой за кого да се ожени. Императорът бил абсолютен владетел на всички блага, които разпределял между своите поданици съобразно потребностите им. Той решавал споровете, житейските проблеми и изисквал послушание. Затова, когато испанците завоювали империята, хората така били свикнали да се подчиняват на по-горните, че конквистадорите им се видели само като по-различна група управници.
— През носа им е излязло това, защото са попаднали в тежко робство — добави Новицки.
— Имаш право. Вярно е, че инките също държали поданиците си с желязна ръка, но поне се грижели за техните потребности и ги защищавали от чуждите. А испанците избивали, грабели и изнасяли всичко, което имало някаква стойност за тях.
— Интересно, дали инките са успели да скрият от испанците поне част от своите съкровища?
— Мисля, че сигурно са направили така — вметна Збишек. — В тези грамадни планини са можели да намерят идеални скривалища.
— Кой знае? Тук има още толкова неизследвани области — прибави Томек.
— Какво бихме направили, ако сега изведнъж намерехме скрито съкровище? — пошегува се Наташа. — Аз например веднага бих отишла в Париж да си продължа следването по медицина, което бях принудена да прекъсна в Москва.
— Аз пък щях да организирам археологическа експедиция до Египет или в Близкия Изток — каза Сали. — А ти, Томек? Не казвай нищо, сетих се. Щеше да уредиш голяма зоологическа градина във Варшава, а може би и етнографски музей.
— Прекрасна идея! Ще я запомня — весело се съгласи Томек. — А ти, Тадек?
— Аз ли? Казах вече, че не съм създаден за богатство. Ще ви поделя моя пай, за да ми е мирна главата.
— Зная какво бих направил! — извика Збишек. — Бих купил значителна площ от очарователната земя край Укаяли и бих основал колония за политически емигранти от Полша. Бих я нарекъл „Нова Варшава“. Какво ще кажете за това?
— Включи ме в списъка на колонистите — развеселен каза Новицки. — Ще ти организирам речно параходство, което ще свърже твоята колония с Икитос.
— Постоянно ще идваме при вас — добави Сали. — Татко ще изберем за управител на колонията.
— Сега ни остана само да намерим съкровищата на инките — каза Томек в заключение на шеговитите проекти.
На десетия ден от пътуването по реката се появиха салове от кедрови и махагонови дървета, свличани до далечния Икитос. Салджиите бяха чами. Някои от тях варяха риба и печеха банани пред колибките от палмови листа. Огнището, направено върху утъпкан пласт глина, се състоеше от три дебели цепеници, поставени във формата на трилъчна звезда. Те горяха само откъм тоя край, където се допираха. След като си сготвеха храна, свлекачите поразбутваха цепениците и те дълго още след това тлееха.
Участниците в експедицията с голям интерес разглеждаха от кораба салджиите. Най-много след два или три дни те щяха да бъдат в Ла Хуаира. Непосредственият им досег с коренните жители на тази област беше неизбежен.
Местността се променяше. Колкото отиваха по-нагоре по Укаяли, толкова по-високи ставаха бреговете и водата все по-рядко нахлуваше в сушата. Масивните планински вериги се приближаваха към реката. Благодарение на живителната хладина, която лъхаше от тях, горещината през деня беше по-поносима, а нощите станаха по-студени.
Корабът отмина устието на Пахитея, после заобиколи малкото селище Масисея, откъдето тръгваха керванджийски пътеки през Андите по посока на Лима. Оттук по левия бряг чак до извисените в небето Анди се простираше Граб Пахонал, населяван от кампите, а на срещуположния бряг на реката се ширеше земята на пирите. Една огромна скала, издадена навътре в реката, сякаш преграждаше пътя към царството на индианците. Разпененото течение образуваше коварен въртоп и пръскаше бяла пяна.