Беше вече четиринадесетият ден, откакто корабът напусна Икитос. Сега той наближаваше мястото, където Урубамба слива водите си с река Апуримак111 и от съединяването на двете реки се образува Укаяли — най-важният приток на Амазонка. А недалеч от това място, на високия бряг на Урубамба, се намираше Ла Хуаира, главната квартира на прочутия Варгас.
Към пладне корабът акостира до брега. Участниците в експедицията помогнаха при разтоварването на багажа и любопитно поглеждаха към селището. То не изглеждаше много внушително. Сред банановите дървета стояха в редици проветриви къщурки без странични стени, а само отгоре покрити с палмови листа. Капитанът на кораба показа на белите пътници дома на Варгас, който се отличаваше само с по-големите си размери.
— Не се зарадваха на нашето пристигане — обърна се Новицки към Томек, наблюдавайки групата голи дечица, които ги разглеждаха отдалеч.
— Възрастните се скриха от нас, още не знаят кои сме — отвърна Томек. — Предпазливи са.
— Нищо чудно, щом има заповед за арестуването на Варгас — промърмори капитан Новицки.
— Кой ще го арестува тук? Според мен тук нищо не го заплашва от страна на властите. По-скоро някой изигран съучастник може да му забие ножа.
— Капитанът отиде на разузнаване в селцето. Познават го, може би ще се престрашат.
— Прав си, вече се връща с пирите. Ще можем да поговорим с тях.
След малко капитанът на кораба дойде при тях, обкръжен от група мъже и жени. Мъжете, с монголски черти на лицето, добре сложени, носеха възкъси панталони, а някои само бедрени препаски. Жените имаха само къси полички, стигащи до над коленете. Мизерният вид на жените показваше, че те вършат цялата по-тежка работа.
— Варгас не е в селцето и не се знае кога ще се върне — извика капитанът, приближавайки се към тях.
Томек най-напред раздаде на жените по един наниз стъклени маниста, а на децата с издути кореми — малко бонбони. Новицки от своя страна почерпи мъжете с тютюн. Благодарение на това ледът между тях веднага се стопи. Индианките изразяваха задоволството си с пискливи възгласи, което при тях минаваше за връх на доброто възпитание.
Капитанът на кораба трябваше да отплава веднага след като стоварят багажа на експедицията. Бързаше за лагерите на събирачите на каучук нагоре по Урубамба. Той сърдечно се сбогува с белите пътници.
— Не се доверявайте на никого — каза на Томек и Новицки. — Това е див край, а индианците ненавиждат белите. Сърбали са попарата на каучукотърсачите. Може би нагоре по реката в селцата на пирите ще срещна Панчо Варгас. Да му кажа ли нещо от вас?
— Носим писмо за него от сеньор Алвареш, негов добър познат от Манауш. Кажете му това. Тогава може би няма да ни се пречка — отвърна Томек.
— Добре, ще му кажа. Пошушнах на пирите, че скоро ще дойде тук голяма експедиция. Не е лошо да ги държите в шах.
— Благодарим ви много, точно това смятахме да направим — каза Новицки. — Проклятие! Тук има повече жени, отколкото мъже.
— Пирите живеят в многоженство. Колкото повече жени има някой, толкова повече го почитат — облени капитанът. — Горе-долу след един месец ще се връщам оттук за Икитос. Ще попитам за вас. Можете да ми оставите бележка.
— Ще ви оставим писмо за това, което възнамеряваме да направим — отговори Томек.
Корабът отплава веднага. Збишек Карски, както при експедицията до Нова Гвинея, пое функциите на интендант. Под негово ръководство индианците субео почнаха да правят бивак. Сали и Наташа се заеха да приготвят вечеря, а Томек и Новицки се запътиха към селцето на пирите. Искаха да намерят семействата на индианците, изчезнали в Гран Пахонал заедно с Кабрал, Жозе и Смуга.
Томек не скъпеше тютюна и дребните подаръци и скоро езиците на пирите се развързаха. Повечето от жителите на Ла Хуаира помнеха Смуга. Смятаха, че бил постъпил неразумно, като навлязъл в земите на волните кампи.
Курака, т.е. Старейшината на индианците, който управляваше селцето в отсъствието на Варгас, се доближи до белите хора и им каза:
— Лошо направи, сам пропадна и другите погуби. Оттам никой не се връща, там живеят индиос бравос112.
— Чувал съм, че пирите, общо взето, живеят в дружба с кампите — обади се Томек.
— Индиос бравос смятат за изменници всички индианци, които се сближават с белите — обясни курака. — Този бял човек не беше много разумен, той дори нямаше жени.
— Любопитен съм ти колко жени имаш? — попита Новицки.
Курака изведнъж се умърлуши.
111
Река Апуримак изтича от езерото Вилафро в Андите. На кратки разстояния в долното течение се нарича Перене и Тамбо.
112