— Струва ми се, че сме попаднали на следи от някакъв стар път — обади се Томек.
— Като че ли си прав, вижда се, че е бил даже постлан — призна Новицки.
— Този път ли търсеше, Хабоку? — попита Збишек.
— Отдавна, много отдавна са го построили владетелите на тази земя — отговори индианецът. — Кампът ме увери, че именно този път ще ни изведе при развалините на града, които търсим.119
— Дано само да намерим там господин Смуга — прошепна Наташа.
— Ако намерим града, сигурна съм, че ще го открием там — каза Сали.
— Води ни, Хабоку! — заповяда Новицки.
Старият път се спускаше по склона. В дупките и цепнатините растеше остра трева, но на места построеният преди няколко века път се очертаваше съвсем ясно. В далечината към небето се извиваше струя черен дим.
Към пладне Хабоку отново спря до няколко големи камъка. На един от тях откри издълбан символ на слънцето. След това свърна в една дълбока падина. По нея стигнаха до малка скална площадка. Застанаха като омаяни. В долината пред тях лежаха руините на града. Сред дърветата, храстите и високата трева се виждаха стените на къщи, изградени от големи камъни. Над ширналите се развалини се извисяваше масивна планина с пресечен връх, от който струеше дим.
XX
Гневът на боговете
— И все пак наистина съществува изчезналият град, за който чухме от пирите — тихо каза Томек. — Дали пък свободните кампи не са го избрали за свое убежище?
Капитан Новицки свали зрителната тръба от окото си и отвърна:
— Никъде не се вижда жива душа. Навсякъде пустота и мъртвило. На много места джунглата вече е навлязла сред развалините.
— Елате тук! Намерихме пътека към долината — извика Сали.
В левия край на площадката имаше масивен каменен блок, обрамчен с тесен праг в долната си част. Точно до него стояха Сали и Наташа.
— Оттук се отива до стъпала, изсечени надолу зад блока — каза Сали.
Томек най-напред погледна към вертикалния склон на планината. Скалната площадка висеше над пропаст, дълбока няколко десетки метра. Той се обърна към жена си и каза:
— Сали, защо без подсигуряване си ходила по този ръб? Малко ли са ни другите грижи?
— На мен не ми се завива свят, а освен това защо винаги мъжете първи трябва да се излагат на опасност?
— Престанете, сега не е време за препирни — намеси се Новицки. — Томек, вземи въжето.
Томек се опаса през кръста с края на въжето, после стъпи на тесния скален праг. Морякът придържаше въжето. Томек се скри зад завоя.
— Тук има място само за един човек, завързах въжето, минавайте по един — извика той. — Слизам надолу! Динго!
След него тръгнаха Хабоку, после Збишек, тримата индианци субео, жените и морякът.
Високите стъпала, изсечени в скалата, почваха под увисналата над бездната площадка, а оттам по почти отвесната стена се спускаха в дъното на долината. Томек си помисли, че ако това е единственият път за града, всеки нашественик веднага би бил забелязан от жителите. След по-малко от половин час всички участници в експедицията бяха вече долу.
— Динго непрекъснато душеше по стъпалата — съобщи им Томек.
— По камъните не забелязах никакви следи — отвърна Новицки. — Дали пък някой не е минал оттук преди нас?
— Дявол знае какво се крие тук. Не можем вкупом да влезем сред руините — каза Томек.
— Сигурно в тях живеят духовете на кампите — страхливо прошепна Хабоку. — Близо до нашето село също има скали, обитавани от духове. Там никой не може да ходи.
— И тук сигурно се крият духове! Кучето е умно, то ги е подушило — добави друг индианец.
Томек знаеше, че храбрите в боя индианци субео винаги се разтреперват при мисълта за магии и духове. Затуй се усмихна незабележимо и отвърна:
— Тук положително няма духове, дано само не се сблъскаме с враждебните кампи. Останете тук всички и бъдете нащрек. Аз ще ида с Динго на разузнаване. Ако срещна някого, ще дам два изстрела.
Томек с кучето в краката си предпазливо се приближи до каменния зид, който ограждаше развалините на града. След малко се изправи пред оригинална порта. Страничните й колони представляваха два масивни, гладко одялани монолита, върху които лежеше широк каменен блок. Върху лицевата му част бяха издълбани симетрично подредени орнаменти или знаци, а между тях, над входа зад града, се виждаше символът на слънцето. На много места масивната стена, която опасваше града, беше порутена. Камъните се бяха разместили и дори хлътнали в земята. Томек тихо подсвирна на Динго и стиснал пушката в ръце, влезе през портата.
Градът беше разположен на две тераси, които приличаха на внушителни стъпала, изсечени в ската на високата планина. Широка постлана улица водеше от портата право към широките каменни стълби за горната тераса. От двете страни на улицата се редяха сгради, построени от огладени идеално прилепнали блокове, които бяха зидани без спойка. Повечето от къщите нямаха покриви, защото гредите отдавна се бяха разпаднали. Само няколко по-големи постройки бяха с покриви от големи каменни плочи.
119
В държавата на инките, много преди покоряването й от испанците, съществувала мрежа от отлични пътища с обща дължина около 10 000 км. Един от тях — Големият кралски път — бил дълъг 5600 км, а ширината му на различни места се колебаела от 1 до 8 м. Този път на места се е изкачвал на височина 5000 м. над морското равнище. Според съобщение на в. „Куриер Полски“ от април 1965 г. Големият кралски път ще бъде възстановен, за което ще бъдат изразходвани 500 млн. долара.