Томек взе светилника от ръцете на приятеля си; с усилие се провря през тясната пролука. Отвътре гробницата беше заоблена и боядисана в светъл тон. В дъното с подвити крака седеше една мумия, загъната с обработени меки кожи от лама, и едва върху тях бяха облечени празничните дрехи. Върху кожата, покриваща лицето, бяха нарисувани очи и уста. Грижливо вчесаните и сплетени дълги кафяви коси показваха, че това е мумия на жена. Според перуанската мода краката от глезените до коленете бяха покрити с червена боя. До мумията имаше съдинки с пудра, чернило и благовония, огледало от полиран камък, обеци, гребени и съдове с ядене, които е трябвало да служат на покойната в задгробния й живот. В гробниците на мъжете имаше оръжие и накити, а около децата бяха наредени техните играчки.
Потиснат, Томек се отказа да наднича повече в гробниците.
— Е, какво? Разгледа ли ги? — попита го Смуга.
— Да, мумиите са в отлично състояние. Това вероятно се дължи на сухия планински въздух.
— Така е. Перуанците обикновено са зазиждали входа към чулпа. Но тук това е било излишно. Ела, ще ти покажа съкровищницата.
Влязоха в съседната зала. Смуга светеше с газеничето. Томек втрещено гледаше статуите на богове и крале от чисто злато и сребро, символите на Инти, обсипани със скъпоценни камъни, съдовете, щитовете, купите, пълни със златен пясък и бисери. Чак след доста време той се обърна към Смуга.
— Но вие сте открили бонанса!122 — възбудено му каза той. — Това навярно е част от съкровището, с което Атахуалпа е искал да откупи живота си.123
— За спасяването на част от съкровищата инките и техните поданици са платили с море от кръв. Ако сега белите научат за това злато, земята на волните кампи отново ще бъде удавена в кръв.
— Уверен съм в това! Да си вървим оттук, върху тези съкровища тегне проклятието на подло избитите индианци. Да не казваме за това откритие на никого, дори на най-близките си.
— Радвам се, Томек, че това предложение излезе от тебе. Ние двамата положително ще запазим тайната. Да вървим, остава ни малко време, а имаме да обсъдим още много неща.
Смуга внимателно затвори входа на залата с гробниците, след това отвори десния таен проход. Озоваха се в не особено голяма пещера, чийто отвор се намираше точно под една остра, издадена скала. В самия отвор на пещерата имаше два доста раздалечени дървени стълба. Между тях ниско до каменния под висеше мрежа от лиани в овална бамбукова рамка.
В пещерата беше доста светло, защото сребристото лунно сияние и кървавите отблясъци на огъня от вулкана я осветяваха достатъчно. Смуга остави газеничето на земята и поведе младия си приятел към изхода на пещерата.
— Какво е това странно приспособление? — попита Томек, като се вглеждаше в мрежата от лиани.
— Споменах ти, че тази пещера се намира точно под издадената скала, от която са хвърляли в бездната хора като жертва в чест на боговете — отговори Смуга. — Тези жертви са били предимно млади девойки, понякога дъщери на вождове, държавни сановници, а дори и на владетелите. Хитрите жреци явно не са се страхували много от гнева на своите богове, щом са измислили това приспособление, благодарение на което са можели да спасяват от смърт някои от жертвите.
— Вече се досещам как са правели това — каза Томек. — Избутвали са мрежата навън, а когато девойката е падала в нея, те са я издърпвали в пещерата.
— Точно така са правели, а после са обявявали пред народа, че боговете, умилостивени от техните молитви, са върнали жертвата.
Томек се наведе над мрежата. Лианите, от които бе изплетена, бяха свежи и еластични. После изтласка мрежата далеч над пропастта. Устройството действуваше безупречно.
— Странно е, че след толкова много време това приспособление е така запазено — каза той, поглеждайки към приятеля си.
— Аз сложих нови въжета и мрежа — обясни Смуга.
Томек се приближи още повече до Смуга.
— С каква цел ме доведохте тук? Защо ми говорите всичко това? — попита той с неузнаваем глас.
— Искам на всяка цена да спася жена ти и Наташа. Преди да дойда при вас, съветът на вождовете реши да умилостиви разгневените богове, като принесе в жертва двете бели жени. Ако не беше тоя проклет вулкан, може би нямаше да се стигне дотам. Ти си бил в развалините на града, в долината. Според легендата той бил разрушен от земетръс, придружен с избухване на вулкана. Сега вулканът отново гърми и дими. Кампите са убедени, че като сте проникнали в тяхната земя, вие сте обидили боговете. Така подшушна на съвета на вождовете един от магьосниците.
122
123