Выбрать главу

А може би най-лошото от всичко бе, че вятърът се усилваше.

31

„Хванете го и го хванете бързо“.

По мрежата; томичукалата си говореха по мрежата.

Те идваха през полята; настъпваха към разпростиращия се пожар.

БЪРЗО!

Дик Алисън се обърна към града и мрежата се обърна с него като радарна чиния. Той улови глупавото удивление на Хейзъл от развоя на събитията.

Той

„(мрежата)“

не му обърна внимание.

„Каквото и да имаш в този район, Хейзъл, изпрати го към него.“

Дик се обърна към Нют.

Не беше нужно да ме събаряш чак толкова грубиянски, кисело измърмори Нют и изтри потеклата по брадичката му кръв.

— Майната ти — изсъска със злоба Дик. — Да вървим да пипнем оня копелдак.

32

Закачалката, сега мъртва, беше подпалила пожар, който се разпростираше от бобината къща във форма, силно напомняща дамско ветрило — огнено ветрило. Къщата на Боби, вече само едни черни кости, щръкнали от червената колона на пламъка, стоеше в основата на ветрилото. Краят му се разтваряше сред чудовищно избуялата градина и когато мутиралите растения пламваха, огънят проблясваше в зелено.

Между пламъците се придвижваше Джим Гардънър, увенчан с корона от огън. Ризата му димеше; от единия му ръкав блъвна пушек, после той избухна в пламъци. Гард ги угаси с другата си ръка. Искаше му се да крещи, но се чувстваше прекалено уморен, прекалено изтискан.

„Използваха ме най-безскрупулно“, помисли си Гардънър „и вината за това си е само моя.“

Стигна до края на градината. Тракторчето се наклони напред и пак се изправи, преодолявайки леката падина преди навлизането в гората. Ниските, бодливи храсти от двете страни на пътечката горяха и първите огнени езици вече се стрелкаха из Индианската гора. Гард не се притесняваше от тях. Усещането, че ще бъде опечен, го напускаше. Запляска усилено по главата си. Косата му миришеше ужасно — като храна, изгорена от някое дете.

Над дясното му рамо изсвистя зелен пламък, щом тракторчето навлезе в гората.

Гард отскочи наляво и се наведе. Погледна назад и видя Ханк Бък, с неговата собствена Пушка-убиец. Ханк бе карал мотоциклет на път към фермата, после го заряза на същото поле, където Нанси Вос намери смъртта си и хукна нататък.

Гардънър се обърна, насочи Звуковия космичен бластер с опънатата си дясна ръка и здраво стисна китката й с лявата. Дръпна спусъка. Лъчът-молив излетя и, по-скоро благодарение на добър късмет, отколкото на някакво стрелково умение, оцели Ханк високо в лявата страна на гърдите. Прозвуча шум като от пържене на бекон. Зелената смърт плисна към лицето на Ханк и той падна.

Гардънър отново се обърна напред и видя, че тракторчето се движи право към голям горящ смърч при постоянната скорост от десет километра в час. Той се вкопчи в кормилото с двете си покрити с мехури ръце, като едва избягна челния сблъсък. Едната от широките гуми на тракторчето задра ствола на дървото и за миг Гардънър се намери да отблъсква пламнали, ухаещи смърчови клони като човек, който си проправя път през горящи завеси. Тракторчето забуксува, олюля се… после се откачи. Гардънър дръпна лоста за газта докрай и вися на него, докато тракторчето не се изкатери до просеката през гората.

33

Те идваха. Томичукалата идваха. Идваха покрай разширяващото се яростно дамско ветрило и Дик Алисън започна да изпитва някакво бясно отчаяние, защото нямаше да го хванат. Гардънър бе успял да използва пътеката и това променяше коренно нещата. Три минути повече — може би дори само една — и той „наистина“ щеше да се изпече. Четирима от томичукалата (между тях госпожа Айлийн Креншо и преподобния Гурингър) се бяха опитали да го последват оттам и изгоряха живи. Два от гигантските, пламтящи царевични ствола се бяха стоварили върху госпожа Креншо и тя изпищя, изпускайки кормилото на плажното бъги. То се заби сред дълбините на горящата градина. Гумите му експлодираха като бомби. Само секунди по-късно огънят погълна цялата пътека.

Яростта на Дик стигаше по-дълбоко и от мозъка на костите му. „Ставането“ е било осуетявано и прекъсвано и преди — не често, но това се бе „случвало“ — ала винаги в резултат на някакво природно бедствие… както цяло поколение ларви на комари, развиващи се върху спокойните, неподвижни води на някое блато, може да бъде унищожено от ударила гръмотевица по време на лятна буря. Ала това тук не беше гръмотевична буря, нито природно бедствие; това беше „един-единствен човек“, човек, към който всички се бяха отнасяли с предпазливото презрение, запазено за глупаво куче, което може да хапе; това беше „един-единствен човек“, който бе прекарвал повечето си време с Боби в пиянско забвение, „един-единствен човек“, който бе успял по някакъв начин да измами Боби и да я убие и който отказваше да умре, каквото и да правеха.