— Хили?
— Какво? — измърмори Хили.
— Там, където бях, беше студено.
— Така ли?
— Да.
— Сега по-добре ли е?
— По-добре е. Обичам те, Хили.
— И аз те обичам, Дейвид. Извинявай.
— За какво?
— Не знам.
— Оо.
Ръката на Дейвид посегна към одеалото, напипа го и го дръпна нагоре. На сто и петдесет милиона километра от слънцето и на сто парсека от оста на галактиката, Хили и Дейвид Браун спяха здраво прегърнати.
19 август 1982 година
19 май 1987 година