— Оставете ни! Той е мой!
Бойците сиксикау не можаха да разберат думите му, но по държанието на двамата дакота можеше да се съди, че те водят двубой и затова черните ходила не смееха да се намесят. Матотаупа захвърли бойната си брадва, томахавката със стоманено острие, ала Тасунка успя да се измъкне, като отскочи напред и запокити своята гъвкава тояга, за да улучи черепа на Матотаупа. Матотаупа се хвърли бърз като светкавица на земята и сграбчи Тасунка за крака, за да го събори. Маневрата не успя. Тасунка полетя и Матотаупа в миг скочи върху него, но Тасунка присви колене изви гърба си на дъга и успя да се изскубне. Но не избяга. Отново бе застанал на крака и се приближаваше с дългата двуостра кама към омразния си враг. Матотаупа се престори, че бяга и Тасунка запрати ножа си, за да улучи врага в гърба. Матотаупа, изглежда, беше очаквал това, защото тъкмо в този миг отскочи встрани, така че ножът полетя в тревата. Тасунка, който не искаше да загуби това си оръжие, скочи подире му; Матотаупа застана зад гърба му и го сграби с две ръце, като притисна с огромната си сила мишците и бедрата му.
Харка нададе радостен вик, защото си спомни в този миг как някога баща му беше победил мечката. Сега победата беше на Матотаупа, момчето знаеше със сигурност това. Черните ходила обаче, които бяха притичали на помощ, не мислеха само за победата на Матотаупа, а сметнаха, че двубоят между двамата мъже трае вече твърде дълго и трябва да приключи колкото може по-бързо. От юг бойната свирка на вожда на черните ходила викаше бойците си. Затова и петимата се хвърлиха върху борещите се. И тъкмо когато изглеждаше, че добре намазаното с мас тяло на Тасунка-витко ще се изплъзне от опасната прегръдка на Матотаупа и той ще се измъкне още веднъж, Тасунка блъсна Матотаупа в коленете, но не можа да го отхвърли. В този миг петимата сиксикау се намесиха. Борбата бе приключена за миг и Тасунка-витко лежеше овързан на земята.
В това време Харка тъкмо беше успял да освободи краката си със зъби. Скочи.
Черните ходила побягнаха към викащия ги вожд на юг. Откакто петимата бойци се бяха отклонили от своите другари и бяха изтичали заедно с Матотаупа на мястото, отдето бе извикал Харка, нападащите дакота отново бяха заели изгодна позиция и затова всички бойци на черните ходила трябваше да се върнат на мястото на боя.
Матотаупа разряза връзките на китките на Харка и му подаде ножа и гъвкавата тояга на Тасунка-витко. После сякаш се замисли дали и той самият веднага да изтича към мястото на боя, или да се погрижи за важния пленник. Реши да стори второто, прехвърли овързания мъж през рамо и го отнесе с бързи крачки в бивака, който беше съвсем наблизо. Внесе го в шатрата на вожда и го хвърли там на пода, & учудената жена постъкна малко огъня, за да се освети вътрешността на шатрата.
— Остани тук да пазиш! — каза бързо Матотаупа на Харка. — Извикайте още някой възрастен мъж в шатрата, за да не бъдете само деца и жени!
Едва изрекъл това, той изтича навън, за да се включи отново в боя.
Освен Харка и пленникът никой в шатрата не можеше да разбере думите на Матотаупа. Преводачката вече я нямаше. Затова Харка излезе да доведе някой от старците. Беше забелязал от преди, че в съседната шатра живее един възрастен боец. В шатрите всички бяха будни и стояха облечени, всеки с оръжие в ръка, за да може да се защити, в случай, че в бивака нахлуе врагът. Щом Харка влезе в съседната шатра, старият човек веднага прояви готовност да излезе заедно с него в отговор на неговия умолителен жест. Харка го отведе в шатрата на вожда.
Щом прекрачи прага, старецът не можеше да не се изненада от вида на пленника, но не се издаде с никакво потръпване на лицето и без да каже нито дума, седна край изхода, на шатрата. Наблюдаваше омотания дакота скришом, но без да откъсва поглед от него. Брадвата си държеше готова за удар.
Харка също разсъди, че и той от своя страна трябва да бъде готов всяка минута за отбрана. Реши да приготви най-доброто си оръжие, а това беше двуцевката му. Освен това, без да признава пред себе си, той много искаше да покаже на пленника, че той, момъкът, притежава това още твърде рядко за племената на западните дакота и на черните ходила тайнствено оръжие.
Пленникът лежеше близо до огнището, така че бе напълно осветен. Жената и момичето седяха в дъното. Синът на вожда на черните ходила беше приклекнал до пленника и говореше нещо припряно на своя роден език. Харка не можеше да разбира думите му. Той също смяташе да седне край пленения, когото трябваше да пази по нареждане на баща си. Но тъкмо когато той пристъпи напред, момчето от племето на черните ходила се изправи и блъсна презрително пленения с крак. Пленникът се направи, че не е усетил нищо и гледаше с престорено равнодушие към пода пред себе си.