Навън започна подготовката за смъртта на пленника. Запалиха огромни огньове. Довличането на дървата създаде работа на много жени, а и огънят гореше лошо, защото дървата бяха сурови и димяха силно. Забиха в земята един дирек. Убиването на пленник при индианците все още беше свързано с прастарите страшни култовски обичаи за пренасяне на човешка жертва.
Харка погледна баща си, който излезе пред шатрата. Целият лагер беше на крак и щеше да направи впечатление, ако Матотаупа и Харка не излезеха. На края на площада, където по средата беше издигнат стълбът, няколко жени танцуваха танца на скалпа.
— Чий ще бъде скалпът на Тасунка-витко? — попита Харка баща си, когато двамата се смесиха с останалите обитатели на бивака.
— Мой или на никой друг — отвърна мрачно бащата. — Аз обаче не го искам, тъй като петимата черни ходила се намесиха твърде рано в борбата и не ме оставиха сам да победя Тасунка.
Слънцето потъна зад хоризонта. Отблясъкът на пламъците изтика встрани замиращата светлина на отиващия си ден, така че тъмнината вече изглеждаше още по-мрачна, отколкото беше. Клоните бяха изсъхнали от пламъците и сега пукаха и пращяха.
— Има ли достатъчно постови? — попита Харка баща см.
— Ти нима смяташ, че вождът Горящата вода е малко дете?
Мъжете и момчетата се скупчиха на осветената на огъня поляна. Изведоха пленника от шатрата на вожда. Един боец разхлаби двете ласа, с които беше омотано цялото му тяло. Поставиха Тасунка на дирека. Издърпаха назад отляво и отдясно ръцете му около дирека и ги завързаха отзад за китките. Краката му останаха свободни. Той се остави да вършат с него всичко, без да окаже никаква съпротива. Но когато стоеше сега пред дирека, с приведени рамене, тъй като ръцете му бяха изтеглени назад, очите му срещнаха погледа на Матотаупа и той му викна високо:
— Кажи на твоите мръснокраки братя, предателю, как знае да умира един боец от племето дакота! Какво сте седнали да ми връзвате ръцете! Нима тия койоти смятат, че аз ще се помръдна, когато почнат да ми горят месата? Аз не се плаша от вашите ножове и от вашия огън! Но нека във всички шатри, в които живеят смели мъже, да се разказва занапред, че аз не съм могъл да запея своята песен на смъртта, защото съм бил овързан, както се връзва мустанг, но не и мъж!
Матотаупа потърси с поглед заклинателя. Той стоеше зад него и Матотаупа преведе със също така висок глас думите на пленника. Само думата „предател“ не преведе.
Един възрастен боец отвърна ядосано:
— Това виещо псе! Нима не може да изтърпи дори тази връзка, която ние вързахме толкова хлабаво? Нима ще ни кара да се срамуваме, задето е трябвало да убием един страхливец, който започва да хленчи още преди да го е обгорила една тресчица, каквито нашите момчета дори слагат върху кожата си?
— Нима се страхувате да ми махнете връзките от ръцете, дребни прерийни псета? — отвърна му Тасунка с вик. — Нима ви е страх от един сам невъоръжен човек? Вие сте четиридесет на брой, но явно ви е страх, че аз мога да ви избия с голи юмруци! — Той се изсмя високо. — Виждам, че се намирам сред жалки треперещи прерийни кокошки, пред които не бих запял своята песен на смъртта!
Вождът Горящата вода се посъветва със заклинателя и направи знак на двама млади бойци.
— Отвържете му ръцете. Той е бил вожд. Ще го видим какво ще издържи доброволно. Стойте отдясно и отляво на дирека и го пазете зорко.
Освободен от връзките, Тасунка-витко изправи раменете и главата си. Застана с изпънато тяло.
— Започвайте! — извика той. — Започвайте! Ще ви видя какво искате да заставите да понесе един боец! Аз презирам вашите ножове и вашия огън! Знаете ли кой съм аз! Когато бях дете, аз вече обигравах диви коне! Когато станах момче, оставих огъня да изгори месото ми чак до кокала — погледнете тук, вижте моите белези! Когато станах мъж, убивах врагове! На кола пред моята шатра вятърът развява и коси на черни ходила! Елате сега насам, хвърлете своите ножове и брадви, ако въобще знаете да се целите! Какво стоите като зяпащи женоря!
Огньовете осветяваха пленника. Топлината сигурно го измъчваше; очите му започнаха да блестят яростно. Полетяха първите ножове. Те се забиха точно в дирека на косъм от главата и раменете на пленника.
— Това ли е всичко, хлапетии такива? Я вървете се скрийте зад майките си! Нищо ли не сте изучили повече? Наистина удаде ви се да заловите един мъж! Един сам мъж! Край нашите шатри обаче лежат вързани трима черни ходила. Нима не желаете да си отмъстите за тях, слабаци такива, да си отмъстите на един вожд, който е силен? Гордеете ли се с това, че шестима ваши успяха да заловят един самичък? Да, това са вашите победи! Бойците на дакота ще има да ви се подиграват!