Когато минаха няколко часа и звездите угаснаха и само Зорницата остана да блести, раненият вече се беше подготвил вътрешно за всичко, което можеше да му се случи. Макар край него да нямаше никаква водна повърхност, в която да можеше сам да се види под светлината на настъпващата зора, той все пак знаеше, че лицето му е оцветено с червената боя на войната и че следите на това оцветяване сигурно все още личат. Между него и всеки дакота можеше да съществува само вражда на живот и смърт. И тъй като той беше беззащитен, не го очакваше нищо друго, освен смърт. Въпросът беше само дали двамата дакота щяха да го открият. Следите, които той бе оставил зад себе си като подпиращ се на два пръта куцащ човек, можеха много лесно да бъдат открити.
Вече се развидели, но слънцето не можеше да се покаже. На хоризонта се бяха натрупали широки талази облаци и все още беше много студено. На около сто и петдесет метра от него имаше леко вълнисто възвишение и сега раненият забеляза, че двамата дакота лежат там; конете им сигурно стояха в падинката. Двамата непознати индианци не проявяваха никаква предпазливост. Навярно смятаха за безопасно това, че ги наблюдава един куцащ ранен. Но те явно го наблюдаваха, за да разберат кой е той и какво смята да прави. Така мина половин час. От време на време през облаците проблясваше слънчев лъч.
После двамата дакота сигурно се уговориха какво да правят по-нататък. По-малкият, който беше много слаб, докара конете и ги поведе по посока на беззащитния ранен. По-високият, чиято едра фигура изглеждаше мощна и същевременно много хармонично развита, вървеше свободен край момчето. Двамата не бързаха.
„Те знаят — помисли си раненият, — че жертвата им не може да избяга. Нека разберат обаче как умеят да умират бойците на племето сиксикау.“
Посегна несъзнателно към едната от тоягите, които бе използувал като патерици. Макар да нямаше намерение да се съпротивява по такъв безсмислен начин, той все пак искаше да им покаже, че няма да се предаде доброволно.
Най-после двамата непознати индианци застанаха пред него не по-далеч от два метра. Тъй като се спряха спокойно и не заговориха веднага, раненият сиксикау има време да се учуди на външността им. Бяха един мъж и едно високо израснало момче. И двамата бяха облечени само с високите гамаши-легини и с мокасини и също зъзнеха. Върху гърба на единия от конете висеше завивка от бизонска кожа. И двамата дакота бяха въоръжени прекрасно. Имаха стрели и лък, двуцевни пушки и револвери, а хладните им оръжия не бяха само обичайният нож и гъвкавата тояга, направена от върбови клони и голям колкото яйце камък, а и бойната брадва със стоманено острие. Раненият сиксикау се учуди. Досега той само беше чувал да се говори за револвери. Тези дакота сигурно бяха в най-добри отношения с белите мъже, от които може да се получи такова оръжие.
Раненият нямаше намерение пръв да заговори. Докато не беше изникнала свадата между тях, той все още нямаше защо да се опасява за живота си. Нека изчака.
Двамата дакота не бяха оцветили лицата си с цветовете на войната. Раненият сиксикау заразглежда бродерията върху мокасините и колана на мъжа. Мотивите й му бяха непознати. Навярно тези двама индианци, по чиито коси и плитки и гъвкави тояги можеше да се съди, че са дакота, все пак не бяха от онази племенна група, с която бяха водили боя той и неговите братя. Може би те въобще не знаеха за този бой? Може да са били на границата, за да разменят стоката си срещу огнестрелно оръжие, и сега се връщаха към неизвестния си бивак? Но те не можеха да не видят, че раненият сиксикау, който лежеше на тревата пред тях и все още стискаше тоягата в ръка, целият беше изрисуван с цветовете на войната.
Боецът от племето дакота заговори нещо, от което раненият сиксикау разбираше едва всяка трета дума, но все пак от жестовете му стана ясно какво го питат: как се казва и дали иска да го пренесат в бивака му.
Подобен въпрос му се стори странен и същевременно толкова естествен с човечността си, че веднага събуди у него подозрение и затова той не посмя да отговори утвърдително. Каква работа можеха да имат двамата дакота край шатрите на племето сиксикау? Дали не бяха съгледвачи и създаденото положение не им се бе сторило неповторима възможност да се доберат безнаказано до биваците на племената на сиксикау, за да подслушат и обгледат всичко?